Дейвид Линч, култовият режисьор, който завладя света с уникалния си стил и визионерски подход към киното и телевизията, почина на 78 години, съобщи семейството му, цитирано от NOVA. Линч, който стана известен със своите запомнящи се произведения като Туин Пийкс и Мълхоланд драйв, остави зад себе си наследство, което ще продължи да вдъхновява поколения творци.
Семейството му изрази скръбта си и помоли за уважение на личния им живот в този тежък момент, без да уточни официалната причина за смъртта му, макар Линч публично да е споменавал борбата си с емфизема.
Роден през 1946 г. в Мисула, Монтана, Линч израства в семейство, което често сменя местоживеенето си поради професионалните ангажименти на баща му. Това променливо детство може би е допринесло за неговата склонност към неочаквани и понякога сюрреалистични теми в творчеството му. Въпреки че стана известен като режисьор, Линч започва своята кариера като визуален артист и художник, изучавайки изкуства в различни учебни заведения, включително Corcoran School of the Arts във Вашингтон и Pennsylvania Academy of Fine Arts.
Първоначалните му експерименти в киното са провокирани от неговата страст към движението на образите и звука, като започва да прави анимационни филми, вдъхновени от идеята да съживи рисунките си. Първият му късометражен филм Six Men Getting Sick (Six Times) изразява тези идеи, като показва фигури, които повръщат в последователност. Това е само началото на неговото изследване на визуалните и звукови възможности на киното.
През 1970 г. Линч се премества в Лос Анджелис, където започва да учи в Американския филмов институт и същевременно работи върху първия си пълнометражен филм, Eraserhead, който излиза през 1977 г. и бързо става класика на авангардното кино. Този черно-бял филм, с неговата сюрреалистична атмосфера, отразява не само теми за родителството и страховете от неуспех, но и уникалния стил на Линч, който ще стане характерен за цялото му творчество.
След Eraserhead Линч създава The Elephant Man (1980), филм, който получава широко признание и номинации за награди, включително осем номинации за Оскар. Тогава идва и амбициозната адаптация на научнофантастичния роман Dune на Франк Хърбърт, която, въпреки че не пожъна очаквания успех, демонстрира мащабността на Линч като режисьор.
Неговият следващ филм, Blue Velvet (1986), съдържа много от темите, които ще се повторят през цялото му творчество: потайните ъгли на обикновеното американско предградие, насилието, сексът и мракът, който се крие зад привидната идилия. Това е и началото на сътрудничествата му с актьори като Кайл МакЛахлан и Лора Дърн, които ще станат негови основни съюзници през годините.
През 1990 г. Линч прави телевизионен пробив с Туин Пийкс, което се утвърдява като едно от най-значимите телевизионни произведения на всички времена. Сериалът комбинира мистерия, драма и сюрреализъм, а незабравимото му разследване на убийството на Лора Палмър се запечатва в съзнанието на зрителите. Първият сезон на шоуто печели 14 номинации за наградите Еми и става легендарен въпреки краткия си живот от два сезона.
Независимо от последвалите му проекти като Wild at Heart (1990), Lost Highway (1997), и Mulholland Drive (2001), Линч продължава да изследва психологията на персонажите си и да подлага зрителите на изключителни визуални и емоционални предизвикателства. Неговият последен пълнометражен филм, Inland Empire (2006), е най-амбициозният му проект, изпълнен с абстракция и неясноти.
През 2017 г. Линч се завръща към Туин Пийкс с дългоочакваното продължение, Twin Peaks: The Return, което изненадва и впечатлява дори най-верните му фенове със своята сложност и нестандартен подход към разказа.
Въпреки че Линч беше най-известен като режисьор, той никога не изостави рисуването и музиката. През 2001 г. той издаде рок албума BlueBob, последван от This Train (2011) и The Big Dream (2013). Линч винаги подчертаваше, че се е посветил на киното, защото това е било естественият път, който неговите идеи са изисквали.
Линч сам заяви, че източникът на неговото творчество винаги е бил радостта. Според него, ако една идея е достатъчно вдъхновяваща, процесът на нейното реализиране трябва да бъде изпълнен с радост. Този принцип беше в основата на всичките му произведения, които, независимо колко мрак носеха, всъщност търсеха светлината в човешката душа.
