IL DIVO е най-успешната класическа кросоувър група в международната музикална история от самото си основаване през 2003 г. до момента. След трагичната загуба на Карлос Марин, който си отиде през декември едва на 53-годишна възраст, останалите членове на мултинационалната група ще продължат с турнето си, което ще премине в знак на почит към Марин.
Турнето „For Once in My Life Tour“ включва най-големите хитове, както и специален гост-изпълнител, баритона Стивън Лабри. IL DIVO пристига в София на 22 октомври в зала 1 на НДК. Продължавайте да четете, за да разберете повече за световното турне, Карлос Марин и още много подробности около групата от самия Дейвид Милър:
Как се чувствате, когато се връщате на сцената след пандемията и по време на световното турне?
Това е емоционално сложен въпрос. Мисля, че след тези две години изпълнени с предизвикателства и локдауни, да излезем отново заедно на сцената е нещо прекрасно. Очевидно след като загубихме Карлос, за нас е много меланхолично да продължим напред и да правим тези концерти в негова памет. Едновременно е прекрасно да пеем отново, но също така всяко шоу има и оттенък на тъга. За нас е трудно да го правим, но се чувстваме добре да се свързваме отново с публиката. Всеки е преживял нещо, но да имаш такава общност и да споделяш, това е нещото, което свързва всичко.
Чудесно е, че с настоящото си турне отдавате почит на покойния Карлос Марин. Как по време на концертите публиката ще може да усети енергията и музикалното наследство, което той остави?
Цялото шоу е посветено на Карлос и ние повеждаме публиката на пътешествие за изцеление - това е най-добрият начин, по който мога да го опиша. То е изцеление за нас - за травмата, която преживяхме, но е и изцеление за публиката. Не само загубата на Карлос за тях е болезнена, но мога да гарантирам, че всеки в залата или е загубил някого, или познава някой, който е загубил близък. Всъщност през последните 18 години много пъти са ни казвали, че музиката ни е лечебна за хората, независимо дали преминават през физическо заболяване, емоционални трудности, загуба на партньор или друго.
Решихме да вземем тази парадигма на изцеление и да я приложим дори към себе си. Затова говорим за Карлос и пеем песните, с които беше известен. Разказваме истории за него, малки анекдоти за това как той е оказал влияние върху живота на всички нас. Много е емоционално за нас и за публиката, но докато преминаваме през този процес на изцеление и достигнем до песента “My heart will go on”, всички се чувстват по-добре. Имало е усмивки, имало е сълзи и бих казал, че това вероятно е най-въздействащото шоу, което IL DIVO някога са правили.
Ако той беше песен, как щеше да звучи тя?
Бих казал, че има една песен, която е много присъща за Карлос и това е песента “My Way”. Той беше много голяма личност с голямо сърце, голяма душа и голям глас. Имаше свой уникален начин да се справя с живота, винаги с високо вдигната глава. Изправяше се директно пред всичко, без значение през какво преминаваше. През 18-те години в които го познавах, той имаше много силно мнение затова как трябва да се процедира за всяко едно нещо. Ако се съгласяваш с него, всичко вървеше лесно, но ако не си съгласен с него, трябва да си готов за много съвместна работа, за да намерите общ език. В крайна сметка винаги сме успявали, но затова бих казал, че това е песента, която до голяма степен обобщава Карлос.
Гост-вокалист на вашето турне е баритонът Стивън Либри. Как се спряхте на него и с какво той обогатява преживяването от най-големите ви хитове?
Стивън всъщност е мой приятел и работим заедно извън IL DIVO от 2011 г. Запознахме се, когато със съпругата ми Сара пеехме с него на музикалния фестивал в Сен Бартс и още тогава си спомням, че си помислих „уау, това момче е невероятно“. Той все още беше доста млад, около 23-годишен, но беше ясно, че е голям талант. След време работех върху соловия си оперен албум и в един момент си помислих, че искам да имам един или два дуета в него. Един от любимите ми дуети за всички времена е дуетът от „Ловци на бисери“ и затова имах нужда от баритон, който да пее с мен. Помислих си кой би звучал наистина добре в този албум от моята оперна кариера и веднага се сетих за Стивън. Попитах го и той каза „да“. Беше много лесно да се сработим и гласът му беше перфектен.
Сега, когато си мислехме, че това може да е краят за IL DIVO и търсихме начини да продължим напред, решихме, че може би можем да намерим гост-изпълнител. Веднага първата ми мисъл беше за Стивън и го предложих на останалите. Попитахме и него дали изобщо иска да пее нещо различно от опера и отговорът беше положителен. Тогава го помолихме да чуе някоя от нашите песни, например “Unbreak My Heart”, да я изпее акапелно и да ни я изпрати като гласово съобщение. Така започна всичко.
Стивън беше страхотен, влизайки в ситуацията с много смирение и дружелюбност. Когато правим тези концерти, той се появява с чудесна жизнена енергия и много ентусиазъм. Той е точно на същата възраст, на която бяхме ние, когато започнахме IL DIVO преди 18 години и затова подхожда към това по начина, по който го правехме ние тогава. Напомня ни какви сме били и колко развълнувани сме били просто да пеем, да бъдем на сцената и да правим това, което правим. Виждам и реакцията на публиката. Те просто са благодарни, че той може да бъде там и че музиката може да продължи.
И четиримата сте от различни държави - Америка, Франция, Швейцария и Мексико. Как това обогатява музиката и изпълненията ви и как успявате да съчетаете всички тези музикални влияния на родните ви страни?
IL DIVO е нещо много специално. Когато бяхме четиримата, осъзнахме, че сборът от частите е по-голям от всяка от отделните части на групата. Нещо много велико се случи, когато четиримата се събрахме в една стая и не знам дали е заради музикалните ни влияния, заради характерите ни, заради гласовете ни или може би заради всяко от изброените. Всички ние просто се посветихме на една песен в даден момент, правейки тази песен красива. Отдадохме се за нещо, с което бихме могли да се гордеем след това.
Сега, когато Стивън е на сцената с нас и оказва влияние върху изпълненията, може да се види, че той желае не само да бъде на сцената и да има този прекрасен момент в кариерата си, но и да бъде част от тази обща отдаденост, която всички ние имаме. Мисля, че това е основното нещо, което публиката е уловила, когато идва на нашите концерти и преживява музиката ни заедно с нас.
Вие сте класическа кросоувър група, която успява да съчетае елементи от класическата музика с други жанрове в репертоара си. Трудно ли е да се постигне този музикален синтез и може ли всеки стил да се съчетае с този музикален жанр?
Това е сложен въпрос, защото от техническа гледна точка класическата част на тази група са гласовете на Урс, Карлос и моят глас – ние сме обучени като класически певци. Себастиан няма класическа подготовка и никога преди не е пял класическа музика, а Карлос беше пял почти всичко под слънцето - поп музика, музикален театър, опера и други. Урс беше участвал в хеви метъл група, преди да открие класическата си техника, така че всеки от нас имаше различни стилове на пеене.
Когато хората слушат нашите албуми, те чуват само песните, които са достигнали до финалния продукт. Не чуват песните, които сме опитали да направим, но не са проработили. Мисля, че всяка песен трябва да съдържа определени неща, за да може дори да се помисли за създаването или пресъздаването ѝ. Трябва да има определена степен на емоция, която да е присъща на песента. Знаете, че пеем песента “Mamma”, която е много емоционална. Ако я няма тази дълбока емоция, няма смисъл да я пеем.
Спомням си, че един път записахме песента “MacArthur Park” и направихме всичко, което прави IL DIVO. Вложихме гласовете си, но тази песен беше твърде абстрактна за нас, нямаше нищо, което да ни привлича емоционално. Също така, за нас е необходима доста голяма устойчивост по отношение на мелодията и начина, по който мелодията се движи. Мисля, че технически всеки музикален жанр има песни, от които можем да се възползваме и да си кажем: „това би било добре за нас“. Можем ли да направим всяка песен от всеки жанр? Със сигурност отговорът е не.
Като група вървите по общия си музикален път вече почти 20 години. Накъде сте се запътили и къде си представяте, че ще ви отведе 30-годишнината?
Невъзможно е да видим бъдещето. Фактът, че сме достигнали до 20 години е нещо невероятно. Особено когато си спомня първия път, в който се събрахме в студиото със Саймън Коуел и останалите от звукозаписната компания. Нямаше рамка или шаблон, по който да работим. Никой не знаеше дали ще се получи, дали характерите ни ще се сработят или дали някой няма да се откаже по средата. Ако трябва да бъда честен, никога не сме си мислили, че ще стигнем до 20 години. Никой не мислеше, че ще изкараме и пет години.
По пътя имаше експерименти, които отнеха много дълго време. Първият албум отне 4-5 месеца, в които записвахме всеки ден. С течение на времето ставаше все по-лесно, но беше дълъг процес и без гаранция. Дори не ни пукаше дали ще сме успешни или не, защото в края на деня бяхме горди с това, което сме направили. След като направихме първия албум, който беше изключително успешен, държахме главите си наведени и продължихме да работим по втория.
Сега навършихме 20 години, което е с 15 години повече, отколкото предполагахме, и ето ни тук. Намираме се в такъв момент във времето, в който преживяваме трагедия, но същата отдаденост все още е налице. Знаехме, че ако ще се опитваме да осъществим това турне, трябва да му се посветим на всяка стъпка. Докато поддържаме това мислене, оставайки в момента, смятам, че можем да стигнем и до 30-годишнина. По това време ще бъда на 60 години, но мисля, че е постижимо, стига да не се притесняваме за това, а просто да бъдем центрирани, тук и сега.
Концертът на IL DIVO - GREATEST HITS TOUR е на 22 октомври в Зала 1 на НДК.
