Започваме седмицата с edna артистична дама, която не се страхува от риска, а погледът ѝ винаги е вперен към нови хоризонти. Яна Титова - новото попълнение на сериала "Откраднат живот". Много от вас вероятно вече я познавате от филмите "Джулай", "Кецове" и Стъпки в пясъка".
През 2014 г. Яна се изявява като режисьор на късометражен филм, а съвсем наскоро дебютира и с пълнометражния "Доза щастие". С мъжа на живота ѝ - актьорът и продуцент Александър Алексиев, са горди родители на две прекрасни дъщери.
Режисьор си на обичания сериал „Откраднат живот“, но влезе в него и като част от актьорския състав. Как реши да приемеш и това предизвикателство и с какво се различава от работата ти като режисьор? По-трудно ли ти беше да си от другата страна на камерата?
Бих го описала като “вълнуващо”. Не бях снимала от известно време и усещането беше като да се завърна на място, където имам много красиви спомени, но първоначално имах притеснение дали ще ми хареса толкова, колкото преди. По време на първите две сцени, които трябваше да снимам като актриса, наистина се притеснявах и се чувствах все едно никога не съм стъпвала на снимачна площадка. Истината е, че страшно много се вълнувах.
Имам един ритуал, останал от първият ми пълнометражен филм “Стъпки в пясъка”, където стоях в една кал и чаках да кажат начало на първия кадър с мое участие. Бях толкова щастлива, че ми се случва да съм част от този филм, че точно аз съм избрана за тази роля, че някой (в случая Ивайло Христов) ми дава шанс да бъда точно на това място с точно тези хора…
Тогава затворих очи и си казах “Благодаря”. С всяка следваща продукция, в която участвам, го правих.
И сега, в "Откраднат Живот", също почувствах това щастие: да си на снимачната площадка пред камерата и някой (в случая Евтим Милошев) да ти е дал шанс.
Защото актьорската професия е страхотна, но е много трудно да приемеш факта, че в огромна част от времето ще бъдеш отхвърлян. Актьорът трябва да свикне да живее с отказите, които ще бъдат неизменна част от живота му. В това отношение режисурата ми дава толкова много свобода и съм безкрайно щастлива да мога да работя и двете си професии.
В „Откраднат живот“ действието се развива изцяло в болница, това накара ли те да оцениш повече труда на медицинските работници, да ги разбереш по-добре, особено по време на глобална пандемия? Смяташ ли, че ни липсва чувството на признателност към най-важните професии?
Смятам, че ни липсва признателност към всичко в днешно време. Живеем с усещането, че няма нещо, което да не ни принадлежи, и всичко взимаме за даденост. Много рядко казваме добри думи, дори към най-близките си. Все нямаме време. Надявах се пандемията наистина да накара хората да преосмислят консуматорското си отношение към живота. Но уви… Много бързо забравяме и като че ли живота ни се е превърнал в злободневен вестник. Днес е едно, утре друго и като че ли едното няма нищо общо с другото. Все едно не е било.
По отношение на лекарската професия - истински се възхищавам на лекарите, приели тази професия като тяхно призвание. Срещала съм такива, все още ги срещам и те ми връщат вярата в човечността. За съжаление обаче не всички се отнасят така към работата си и за много от тях Хипократовата клетва се е превърнала в химера.
Ти си режисьор и на новия български филм "Доза щастие", а в него участва и партньорът ти - Алек Алексиев. Той споделя, че ти си един от най-добрите режисьори, с които е работил. Изкушаваме се да попитаме: вашите взаимоотношения извън снимачната площадка улесняват или са допълнително предизвикателство за творческия процес?
Творческият процес в моите филми го има единствено и само защото Алек стои зад тях като продуцент. Истината е, че нямаше да съм направила нито един филм, ако не беше той. Така че със сигурност моят творчески процес е немислим без него. Провокации винаги има - но с всеки актьор (независимо дали живеете заедно, дали сте приятели, или не) има елементът на предизвикателство, на всеобщо опознаване и изграждане на един образ, който, независимо че първо е минал през моята глава, най-важно е да стане толкова близък до актьора, че в един момент той да знае за образа повече, отколкото знам аз. Това са добрите актьори според мен - и, слава Богу, аз работя винаги с такива. Обичам, когато актьорът задава въпроси, но е задължително и той да има отговори.
А с Алек е страхотно да се работи, защото той е много интуитивен. Понякога тръгвам да му обяснявам нещо, а той ме разбира само с една дума и казва “ Окей, окей разбрах, не казвай повече.” И го прави. Освен това е страшно магнетичен на екрана. Независимо в каква роля е. Той е от актьорите, които могат да се променят.
В едно интервю вие с Алек използвате термина "кофа", за да опишете едно много специално състояние. Би ли обяснила значението му и пред нашите читатели?
Ха-ха. Да.. Това е един термин, който дори не помня как се роди като дума, но помня първият път, когато се случи. Това беше, когато се запознахме.
“Кофа” е когато пространството и времето станат толкова условни, че ти си завие свят от това да се взираш в очите на другия. Тогава нищо останало няма значение и тези моменти се помнят завинаги!
Ти носиш душа на пътешественик и си търсач на силни усещания. Какво може да те накара да "хвърлиш котва" в живота си и да избереш сигурността пред риска?
Нищо. Дори да се задържа на едно място, то със сигурност няма да е защото съм ибрала “сигурността”.
Рискът не се измерва с това, да се местиш постоянно. Той е във всички решения, които взимаме в живота си . Рискът - това за мен е провокацията. А ако спра да се провокирам, значи съм умряла.
Миналото ти лято е същинска бохемска приказка - съпруг, две дъщери, каравана и море. Тази година лятото ни може би ще бъде по-различно. Как планираш да прекараш най-обичания сезон тази година, чието присъствие все по-силно се усеща във въздуха и ни кара да копнеем за солено бягство?
Много е странно как изглеждат нещата от страни! Миналото лято бях за малко на морето, но после се върнах на работа, така че то беше по-скоро работно. И бяхме разделени. Алек с Ая бяха на морето, а аз и Хана в София. Да, имахме момент, в който сме заедно на морето, но с новородено бебе, което спи само в слинг и се буди по 5 пъти на вечер, не беше най-романтичната ваканция, която човек може да си представи.
Тази година не знам. Мисля, че това, което се случва последните месеци, ясно ни показа, че да си правим планове няма смисъл. За това планът ми се простира до какво ще правя утре. Разбира се, това не означава, че съм се оставила по теченито - напротив. Работя по един съвсем нов проект, подготвям се за снимки на втория ми пълнометражен филм и чакам новия сезон на "Откраднат живот".
И като за финал - подскажи ни някакви трикове за справяне със ситуацията, в която се намираме от няколко месеца? Тежка ли е изолацията за теб и семейството ти? Как прекарвате времето си у дома и какво най-много ти липсва от нормалния начин на живот?
Трикове нямам, защото самата аз не се справям особено добре. :) Доста голямо изпитание се оказа да сме по цял ден затворени вкъщи, четиримата - с бебе, което иска цялото внимание, Ая, която има онлайн училище, което всъщност означава ние да учим с нея, и с толкова много работа, която и двамата трябва да вършим… А и като прибавим невъзможността някой да ни помага с децата заради ситуацията с карантината, е меко казано стресиращо.
Сега, благодарение на наши приятели, сме в една селска къща и нещата изглеждат малко по-оптимистично. Училището приключи, децата са на “свобода” на двора, а и слънцето много помага в такива моменти. И когато Хана не яде боклуци от земята или не се качва по стълбите, всичко изглежда почти перфектно!
От така наречения “нормален живот” единственото, което ми липсва, е възможността да пътуваме или моето семейство да пътува и да си идва до България. Защото истински ми липсват, особено сега, когато Хана става на една годинка. Имахме планове да сме заедно, но, както вече казах, плановете вече не са това, което бяха… И май дълго време ще е така. Просто трябва да свикнем.
