Детството на принц Хари, вторият син на Чарлз и покойната принцеса Даяна, често е представяно като платно, на което са нарисувани както предимства, така и дълбоки емоционални травми. Отвън изглежда, че Хари е имал всичко – неограничено количество играчки, великолепни дворци и армия от слуги, готови да посрещнат всеки негов каприз. Но зад тази фасада на безгрижно детство се крие история на емоционални нужди, които не били задоволени и създавали дълбоки белези.
Син на Чарлз: "Резервен" и неговото възприятие за себе си
Хари често е споделял, че емоционалната болка, която е изпитал, е свързана с чувството, че е бил само "план Б" за кралската институция. Той често е виждал себе си в сянката на по-големия си брат Уилям, който, поради своето място в наследството на трона, бил приоритет. Това му създавало усещането, че никога не е бил достатъчно важен. В своите мемоари "Резервен", Хари пише, че е бил просто "подкрепление", изпратено да бъде там, ако нещо се случи с Уилям, и се чувствал като "прашинка от костен мозък", която може да бъде използвана, когато е нужно.
Но според някои кралски експерти, като Ингрид Сюард, тези чувства на Хари не са толкова свързани с жестокото отношение към него, а с липсата на дисциплина. Сюард твърди, че Чарлз, който бил сравнително мек с децата си, е позволявал на Хари да се измъква от много ситуации, а по-голямата свобода, която му била предоставена, може би е довела до проблеми в по-късния му живот.
Принц Чарлз и мекотата в родителството
Чарлз, който сам е преминал през трудности в отношенията с родителите си, вероятно е искал да бъде различен баща. Също като сина си, той бил възпитан в емоционално дистанцираната и строгата кралска среда, което го направило по-малко склонен към физическа привързаност и интимност. Това го е накарало да търси друг начин да изрази любовта си към синовете си – като ги учи на ценностите на природата и им показва, че дори растенията имат чувства. Но за Хари, който търсел емоционална привързаност и подкрепа, тези жестове изглеждали студени и неадекватни.
Принцеса Даяна, от друга страна, избрала по-неформален подход към възпитанието на децата си, като поставяла акцент върху емоционалната им подкрепа и време за игра, вместо да ги подлага на строг контрол. Това, заедно с трудния брак между Чарлз и Даяна, създава много конфликти в семейството, които не оставали скрити за синовете им. Сюард споделя, че Чарлз често бил свидетел на караниците на родителите си, а по-късно, когато се опитал да възпитава Хари и Уилям, се сблъскал със сериозни затруднения да изгражда емоционална връзка с тях.
Липсата на дисциплина и последствията за Хари
Един от ключовите елементи в възпитанието на Хари, който според някои експерти не бил адекватно обработен, е липсата на граници. Принцът, който често нарушавал правилата и не показвал особено желание за учене, никога не бил наказван сериозно. В резултат на това, той започнал да възприема себе си като жертва, като се съревновавал с брат си Уилям, който бил по-успешен и по-сериозен в училище и в личния си живот. Това водело до усещането, че Хари е несправедливо поставен в сянка и не получава вниманието и любовта, които е очаквал.
Принц Чарлз и вината за липсата на близост
Мекотата на Чарлз спрямо синовете му може да е била свързана с чувството на вина за това, че по време на брака с Даяна не е бил в състояние да осигури стабилност и подкрепа. Даяна, поради емоционалните трудности, които преживявала, вероятно е избягвала да бъде твърде строга с децата си, което от своя страна е водело до още по-голямо разминаване в поведението и нуждите на Хари и Уилям.
В крайна сметка, изглежда, че Чарлз съжалява, че не е бил по-строг с децата си. Сюард, която е наблюдавала тяхното възпитание отблизо, признава, че той е продължил с по-свободния стил на възпитание, следвайки примера на Даяна, но може би това е довело до по-малко дисциплина и недостиг на емоционални граници за синовете му.
Сега като баща: Хари решава да прекъсне цикъла на болката
Днес Хари сам е баща и твърди, че ще възпитава децата си по различен начин. След като преживял много болка и самота в детството си, той се е заклел да "бомбардира" собствените си деца с обичта, която чувства, че никога не е получил. Хари заявява, че не иска да предаде "генетичната болка", която е наследил от родителите си. Той също така често е изразявал разочарованието си от баща си, включително във връзка с трагичната смърт на майка му, когато твърди, че не е получил утеха от Чарлз дори в този болезнен момент.
Със сигурност възпитанието на Хари е изигравало ключова роля в неговото възприятие за себе си и отношенията с близките му. Макар да не можем да знаем всичко за това как точно Чарлз е възпитал синовете си, очевидно е, че някои от съвременните проблеми на Хари могат да бъдат свързани с липсата на емоционални граници и дисциплина в ранните години от живота му.
