Елена Сергова, харизматичната водеща на подкаста „Голямата сестра“, създаде съвсем ново преживяване за феновете на Big Brother. Първият официален подкаст на шоуто изправи участниците пред неподозирано предизвикателство – откровени разговори за техния живот в Къщата и най-интимните им преживявания. С пикантни въпроси и неподправен подход, Елена разкриваше непознати страни на Съквартирантите точно преди първата им среща с външния свят. Срещнахме се часове след финала на Big Brother, за да разберем повече за този смел формат и какво вдъхновява водещата да извади най-доброто (и най-скандалното) от гостите си.
Какво е най-голямото предизвикателство в ролята ти на „Голямата сестра“?
При поканата да съм в тази роля дълго обмислях дали съм подходяща, защото знаем, че при предишни формати коментатори и интервюиращи са били по-скандални личности с уклон към клюката и дори поп-фолк културата. За мен беше важно да успея да задам провокативните въпроси, но без да съм агресивна и осъдителна. Да хвана баланса между меката категоричност и сипването на сол в раната, за да се разкрият участниците по-пълнокръвно.
Как успяваш да запазиш баланс между професионалната дистанция и човешката близост с участниците?
Трудно е, например при интервюто с Теодора мислех, че ще съм много по-директна и нападателна, но срещу мен седна човек, който говореше аргументирано и изчистено откъм „аз съм най-най“ поведение. Тогава човешкият фактор в мен проговори и от там дойде и грешката ми да оставя тя да води интервюто, а не аз.
Имало ли е момент, в който някой от въпросите ти към напусналите Съквартиранти е предизвикал силна емоционална реакция? Кога?
Когато попитах Косара за агресията в семейството ѝ – имах чувството, че ще стане и ще си тръгне. Честно казано, от разстояние на времето и опита си мисля, че и това е един добър завършек, особено ако въпросите са подплатени с видео доказателства. Да предизвикаме емоционална реакция в интервю е най-смисленият завършек на едно интервю, защото всичко останало може да бъде режисирано, изиграно и фалшиво.
Как се подготвяш психически за интервютата, които често засягат лични и чувствителни теми?
Тъй като бях в много динамичен период като редактор на предаването, честно казано не съм имала възможност за каквато и да е настройка. Може би догодина, ако получа отново покана да водя, бих била по-голям реалист относно това с колко дини мога да се захвана да нодя под мишница едно временно.
Като петото най-малко дете в семейство, какво научи за себе си, което сега ти помага в работата ти?
Че без екипа си за никъде, а моят се грижи за мен и ме глези точно като малка сестричка. Това са едни млади, амбициозни, остроумни и много добри хора, които имат огромен принос Big Brother да е толкова коментиран в социалните мрежи.
Какво те мотивира да се занимаваш с толкова динамична професия, която няма ясна рутина?
Не съм човек, който обича рутината, въпреки че имам необходимост от повече структура в живота си. От 4 години работя на свободна практика, което означава, че нося работата си навсякъде с мен, но я обичам и съм мечтала да ми се случи точно така. Обичам да правя завои и да тествам дали нещо работи за мен и макар това понякога да изглежда като нелинеен път, на базата проба-грешка разбирам много за себе си.
Споделяш, че обичаш сутрините си с чаша чай – как започва един идеален ден за теб? А как завършва?
Идеалният ден започва и завършва в прегръдките на любим човек.
Как подкастът „Голямата сестра“ променя представата на публиката за риалити предаванията?
Според мен Big Brother този сезон промени концепцията, че този формат се прави само с алкохолен делириум и сеир. „Голямата сестра“ продължава този лайтмотив, защото ние наистина търсим честността повече от скандала.
В каква степен работата ти в контролната зала на Big Brother влияе на личните ти разбирания за човешките взаимоотношения?
Когато наблюдаваш хората по този начин, започваш да разбираш причинно-следствените връзки за тяхното поведение и това познание го пренасяш в живия живот. Съдиш по-малко, анализираш повече.
Кои са книгите или филмите, които те вдъхновяват в работата ти като журналист и подкаст водещ?
В момента нямам търпение да започна една книга, която ми е препоръча много успял човек: практическо познание за това как да тренираш мозъка си да вижда модели, да измисля и създава по най-краткия възможен път. Казва се “The Master Key System”. Иначе всичко, което чета и гледам, може да бъде референция за нещата, с които се занимавам. Ето например като исках да попитам Ивонне дали не създава някакъв образ за себе си, вместо да я питам директно дали лъже, я попитах дали знае историята на Аристотел Онасис, който е обичал да мистифицира образа си. Преди няколко месеца четох негова биография, за да направя епизод за документалния подкаст, който водя като личен проект: Grand Balkan.
Как реагираш на критика, особено когато става дума за начина, по който задаваш „неудобните“ въпроси?
В началото четох коментари, за да добия представа за мнението на зрителите, после спрях, защото езикът на омразата може да бъде много съкрушителен. А аз далеч не се имам нито за интелектуалка, нито за перфектната водеща – просто съм човек, на когото му се е дал шанс да се развие в една сфера на съдържание, което е масово. Имах колежка в екипа на Брадъра, която ми каза, че съм твърде мека с участниците и трябва да ги настъпвам повече. Обяснението е, че съм била риалити герой и ги щадя – беше абсолютно права, аргументираната критика е най-хубавото нещо, което един развиващ се професионалист може да получи.
Какво е твоето лично разбиране за уязвимостта и откритостта – качества, които търсиш в интервютата?
Тези качества ги търся във всичко, което правя: като създател на съдържание, като редактор, като водещ и като човек. Аз съм жена, която не се страхува да каже „Обичам те“ първа; да си сипе сол на главата и да се извини на колега, ако е имало ескалация, дори снощи откритостта ми може би ми е спечелила неприятел. Ситуацията беше следната – говорим си с жена, с която сме се запознали преди 10 минути за смисъла от социалните мрежи, за инфлуенсърството и тя дава за пример как е станало много модерно да се говори за ендометриозата и как разни инфлуенсъри търсят повече ангажираност от аудиторията си. Срази ме с нетактичността си – можеше да спомене рекламите на продукти, неетичността спрямо брандовете, изпозлването на сексуалността като разменна монета, но това? Обясних ѝ, че аз самата споделих преди 2 седмици пътя си на холистично лечение чрез акупунктура на кисти в яйчниците и че макар да се водя инфлуенсър, не съм се замисляла, че съм в тренда с тези сторита. Това да създаваш съдържание онлайн означава и да даваш от себе си, от екзистенциалните си проблеми, кризи и радости. Затова се иска според мен и да не се притесняваш да си уязвим, дори да се изложиш. Мисля, че на всички ни писва от перфектно създадени образи. Които дълбоко в себе си се чувстват непълни.
Какво би посъветвала млади жени, които искат да пробият в журналистиката или телевизията?
Аз не се имам за човек, пробил в журналистиката, но на всички, които искат да се изразяват с думи и послания, бих казала, че е важно освен очевидното да четеш и попиваш, да поживееш. Пълнокръвно, без телефона, понякога рисково, наивно, безрасъдно, хедонистично и да гориш, гориш, гориш като същински звезден паяк, който се разпуква в небето, а другите възкликват „Уааау“, както би казал Керуак.