Страстен танц: Вижте Гого и Анджи след финала на Big brother (ВИДЕО)
Трудният път към славата на Урсула Андрес, първото момиче на Бонд
Неподозираните заложби на принц Луи и принцеса Шарлот
Павел от "Игри на волята" заведе любимата на специално място
Марио иска да помогне на майка си и баща си с наградата от Big Brother! (ВИДЕО)
"Не продавай сърцето си за злато и накити": последното писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му
Мария Илиева на 47: Вижте щастливото ѝ семейство днес (СНИМКИ)
Марио е големият победител в Big Brother 2024
Елина Алексиева
Елена Сергова, харизматичната водеща на подкаста „Голямата сестра“, създаде съвсем ново преживяване за феновете на Big Brother. Първият официален подкаст на шоуто изправи участниците пред неподозирано предизвикателство – откровени разговори за техния живот в Къщата и най-интимните им преживявания. С пикантни въпроси и неподправен подход, Елена разкриваше непознати страни на Съквартирантите точно преди първата им среща с външния свят. Срещнахме се часове след финала на Big Brother, за да разберем повече за този смел формат и какво вдъхновява водещата да извади най-доброто (и най-скандалното) от гостите си.
Какво е най-голямото предизвикателство в ролята ти на „Голямата сестра“?
При поканата да съм в тази роля дълго обмислях дали съм подходяща, защото знаем, че при предишни формати коментатори и интервюиращи са били по-скандални личности с уклон към клюката и дори поп-фолк културата. За мен беше важно да успея да задам провокативните въпроси, но без да съм агресивна и осъдителна. Да хвана баланса между меката категоричност и сипването на сол в раната, за да се разкрият участниците по-пълнокръвно.
Как успяваш да запазиш баланс между професионалната дистанция и човешката близост с участниците?
Трудно е, например при интервюто с Теодора мислех, че ще съм много по-директна и нападателна, но срещу мен седна човек, който говореше аргументирано и изчистено откъм „аз съм най-най“ поведение. Тогава човешкият фактор в мен проговори и от там дойде и грешката ми да оставя тя да води интервюто, а не аз.
Имало ли е момент, в който някой от въпросите ти към напусналите Съквартиранти е предизвикал силна емоционална реакция? Кога?
Когато попитах Косара за агресията в семейството ѝ – имах чувството, че ще стане и ще си тръгне. Честно казано, от разстояние на времето и опита си мисля, че и това е един добър завършек, особено ако въпросите са подплатени с видео доказателства. Да предизвикаме емоционална реакция в интервю е най-смисленият завършек на едно интервю, защото всичко останало може да бъде режисирано, изиграно и фалшиво.
Как се подготвяш психически за интервютата, които често засягат лични и чувствителни теми?
Тъй като бях в много динамичен период като редактор на предаването, честно казано не съм имала възможност за каквато и да е настройка. Може би догодина, ако получа отново покана да водя, бих била по-голям реалист относно това с колко дини мога да се захвана да нодя под мишница едно временно.
Като петото най-малко дете в семейство, какво научи за себе си, което сега ти помага в работата ти?
Че без екипа си за никъде, а моят се грижи за мен и ме глези точно като малка сестричка. Това са едни млади, амбициозни, остроумни и много добри хора, които имат огромен принос Big Brother да е толкова коментиран в социалните мрежи.
Какво те мотивира да се занимаваш с толкова динамична професия, която няма ясна рутина?
Не съм човек, който обича рутината, въпреки че имам необходимост от повече структура в живота си. От 4 години работя на свободна практика, което означава, че нося работата си навсякъде с мен, но я обичам и съм мечтала да ми се случи точно така. Обичам да правя завои и да тествам дали нещо работи за мен и макар това понякога да изглежда като нелинеен път, на базата проба-грешка разбирам много за себе си.
Споделяш, че обичаш сутрините си с чаша чай – как започва един идеален ден за теб? А как завършва?
Идеалният ден започва и завършва в прегръдките на любим човек.
Как подкастът „Голямата сестра“ променя представата на публиката за риалити предаванията?
Според мен Big Brother този сезон промени концепцията, че този формат се прави само с алкохолен делириум и сеир. „Голямата сестра“ продължава този лайтмотив, защото ние наистина търсим честността повече от скандала.
В каква степен работата ти в контролната зала на Big Brother влияе на личните ти разбирания за човешките взаимоотношения?
Когато наблюдаваш хората по този начин, започваш да разбираш причинно-следствените връзки за тяхното поведение и това познание го пренасяш в живия живот. Съдиш по-малко, анализираш повече.
Кои са книгите или филмите, които те вдъхновяват в работата ти като журналист и подкаст водещ?
В момента нямам търпение да започна една книга, която ми е препоръча много успял човек: практическо познание за това как да тренираш мозъка си да вижда модели, да измисля и създава по най-краткия възможен път. Казва се “The Master Key System”. Иначе всичко, което чета и гледам, може да бъде референция за нещата, с които се занимавам. Ето например като исках да попитам Ивонне дали не създава някакъв образ за себе си, вместо да я питам директно дали лъже, я попитах дали знае историята на Аристотел Онасис, който е обичал да мистифицира образа си. Преди няколко месеца четох негова биография, за да направя епизод за документалния подкаст, който водя като личен проект: Grand Balkan.
Как реагираш на критика, особено когато става дума за начина, по който задаваш „неудобните“ въпроси?
В началото четох коментари, за да добия представа за мнението на зрителите, после спрях, защото езикът на омразата може да бъде много съкрушителен. А аз далеч не се имам нито за интелектуалка, нито за перфектната водеща – просто съм човек, на когото му се е дал шанс да се развие в една сфера на съдържание, което е масово. Имах колежка в екипа на Брадъра, която ми каза, че съм твърде мека с участниците и трябва да ги настъпвам повече. Обяснението е, че съм била риалити герой и ги щадя – беше абсолютно права, аргументираната критика е най-хубавото нещо, което един развиващ се професионалист може да получи.
Какво е твоето лично разбиране за уязвимостта и откритостта – качества, които търсиш в интервютата?
Тези качества ги търся във всичко, което правя: като създател на съдържание, като редактор, като водещ и като човек. Аз съм жена, която не се страхува да каже „Обичам те“ първа; да си сипе сол на главата и да се извини на колега, ако е имало ескалация, дори снощи откритостта ми може би ми е спечелила неприятел. Ситуацията беше следната – говорим си с жена, с която сме се запознали преди 10 минути за смисъла от социалните мрежи, за инфлуенсърството и тя дава за пример как е станало много модерно да се говори за ендометриозата и как разни инфлуенсъри търсят повече ангажираност от аудиторията си. Срази ме с нетактичността си – можеше да спомене рекламите на продукти, неетичността спрямо брандовете, изпозлването на сексуалността като разменна монета, но това? Обясних ѝ, че аз самата споделих преди 2 седмици пътя си на холистично лечение чрез акупунктура на кисти в яйчниците и че макар да се водя инфлуенсър, не съм се замисляла, че съм в тренда с тези сторита. Това да създаваш съдържание онлайн означава и да даваш от себе си, от екзистенциалните си проблеми, кризи и радости. Затова се иска според мен и да не се притесняваш да си уязвим, дори да се изложиш. Мисля, че на всички ни писва от перфектно създадени образи. Които дълбоко в себе си се чувстват непълни.
Какво би посъветвала млади жени, които искат да пробият в журналистиката или телевизията?
Аз не се имам за човек, пробил в журналистиката, но на всички, които искат да се изразяват с думи и послания, бих казала, че е важно освен очевидното да четеш и попиваш, да поживееш. Пълнокръвно, без телефона, понякога рисково, наивно, безрасъдно, хедонистично и да гориш, гориш, гориш като същински звезден паяк, който се разпуква в небето, а другите възкликват „Уааау“, както би казал Керуак.
