Писатели, актьори, режисьори, музиканти и интелектуалци от цял свят изкрещяха в един глас „Не на войната в Украйна“. Засега гласът им не беше чут, но един от тях зададе въпрос, който развълнува обществото.

В трагичната сутрин на 24 февруари писателят Георги Господинов публикува думи за войната в Украйна, които достигнаха до много хора, накараха ни да помислим за човешкото в света, за повторяемостта на историята, за паметта на човечеството, която, уви, се оказа прекалено къса.

„Дотук ли стигнахме... Да тръгва война в Европа, да върнем бомбоубежищата в употреба, бомбоубежищата... Да напълним с кръв онова, което мислехме за история и литература. Понеже се занимавах дълго с миналото и подобни неща в един роман - никоя война с миналото и за миналото не е спечелена. Никоя война изобщо не може да бъде спечелена. Войната е срив в човешкото време, срив в човешкото изобщо. Путин поиска да върне Европа първо преди 1997-а, после преди разпада на ссср от 1989, а всъщност е искал да стигне до 1939. Винаги ли ще сме в навечерието на 1939-а? Дори часът на атаката е същият като на 1 септември. Кога едно всекидневие става (пак) история... И защо - след всичко, което вече е било. Някъде не разказахме добре. Защото много хора още харесват диктатори, тук включително.

И какво да кажа на дъщеря си довечера, след като всяка нощ й обещавах, че война няма да има.“

В неделя Георги Господинов гостува в предаването „Събуди се“, където продължи темата за войната, границите на човешкото и страховете на детството. Ето какво разказа той:

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Georgi Gospodinov (@gaustin4)

За детската чувствителност

„Децата усещат по-силно от нас какво се случва. Има една особена чувствителност при тях, която при нас е затрупана от известен опит и цинизъм. Така че най-доброто в такъв момент е ние да говорим с тях. Не да им обясняваме, а да говорим като равни с тях и да разсъждаваме.“

„Въпросът е и какво направихме, за да спасим детската стая на света? Какво направихме, за да не трябва да обясняваме?“

За границите на човешкото

„Затова ми се струва, че трябва да говорим. И сега, и тук, и непрекъснато. Защото ми се струва, че загубихме чувствителност към войната, че свикнахме. Както свикнахме с това, че умират хора от вирус. Но не можем да свикнем с това – има неща, с които не се свиква. Има червени линии, които не могат да се преминат.“

„Не можем да променим танковете, можем да променим само съзнанието на хората и да събудим някакъв вид чувствителност, да си кажем „ей, това минава границата – границата на човешкото“. Само това можем да направим. Трябва да се събудим като хора.“

За оправданията на жестокостта

„Няма начин да оправдаеш една война, няма начин да оправдаеш едно нахлуване. И в такива моменти, когато има страшно много пропаганда, мисля, че е важно да се върнем към базисни неща – кой кого напада, къде умират хора? Виждаме кадрите... Зад всичко това каквато и идеология да сложиш, човекът ще тежи на тази везна. Той ще тежи на съвестта на тези, които влизат там, вероятно и на нас, които гледаме.“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Georgi Gospodinov (@gaustin4)

За бомбоубежищата на времето

„Три години писах книгата „Времеубежище“, в която става дума за това, че в един момент ще поискаме да се скрием в бомбоубежищата на времето, за да не виждаме това, което живеем. Бомбоубежище е дума и пространство, което аз съм опитвал като дете, имахме учения в училище, за да знаем какво ще се случи. Страхът от ядрената война беше част от моето детство – трябва ли сега в 2022 година това да бъде страх от детството на нашите деца?“

За паметта и миналото

„Защо историята се повтаря? Защото сме спрели да я помним. Колкото по-малко памет, толкова повече минало, толкова повече повторения, толкова повече 1 септември 1939 година към 5 сутринта...“

„Това е тривиалното и ужасното повторение на историята – когато спрем да помним, тя идва. Когато спрем да говорим за това, което сме замитали под килима, то излиза. Когато спрем да мислим за призраците на миналото, те се появяват. Затова е литературата в крайна сметка.“

Цялото интервю с Георги Господинов в „Събуди се“ гледайте във видеото.

6 организации, чрез които да помогнем на украинските граждани

6 снимки

Още по темата:

• Олга Зеленска: съпруга, майка и първа дама за пример
• 6 малки начина, по които да помогнем на украинските граждани в момента
• Кои са дъщерите на Путин, за които никой не говори, и предполагаемата афера на президента
• Принц Уилям и Кейт Мидълтън обявиха подкрепата си за народа на Украйна
• Хари и Меган подкрепиха Украйна, упрекнаха кралското семейство, че няма позиция?
• Каква смелост! Шон Пен е в Украйна