Рая Синева
Думата Ернестина означава справедливо наказание на Бог над грешниците.
Може би затова жената Ернестина носи онова идиотско чувство за справедливост, заради което смело скача на бой. Тя мрази граници. Хвърля се в живота, както водата се завихря във водовъртеж. Не се страхува да обича и внимателно отглежда лудостта си.
С нея се срещаме в дамски спортен клуб NoGravity, който създава заедно със своя приятелка. И макар да отварят врати преди има-няма два месеца, мястото вече се е превърнало в онзи женски оазис, който винаги е мечтала да има.
Ернестина, как се реши да отвориш дамски спортен клуб?
Аз винаги много съм искала да си създам общество, мой собствен оазис. С разни жени, които мислят като мен, да си направим група, в която се чувстваме добре, в която ни е готино и правим разни неща заедно. Много е важно да имаш цел и да имаш хората, с които да постигнеш тази цел. Затова се решихме с една приятелка и го направихме.
Кой те запали по pole dancing-а?
Трябваше да участвам в един телевизионен формат, където имаше въздушна акробатика, и исках да разбера колко са ми силни ръцете. И понеже в София няма трапец под път и над път, реших да опитам с pole dance. Оказах се наистина силна. По-късно форматът отпадна, но тази страст си остана.
Правиш ли от сложните акробатични изпълнения? Като например, да си вдигнеш краката отвесно?
Правя ги, да. Pole dance си е чиста акробатика. Това, което гимнастичките правят на греда, ние го правим отвесно. А освен всичкото отгоре, този кол се и върти. Тоест, ти веднъж преодоляваш собствената си тежест, след това инерцията. Едно е женствено, второ – прави те силна и трето – преодоляваш себе си. А е и много красиво. Прилича на летене. Като се завърти това нещо и си горе във въздуха...
Преди няколко дни се върна от турне с пиесата „Жена ми се казва Борис“. Как я приеха хората?
Искам да ти кажа, че сме разцепили залите навсякъде. По 1 000 човека в салон, стоят прави на крака и пляскат. Подаряват ни кошници с плодове и шоколади. Хвърлят цветя отгоре. Радват се. Това е най-голямата награда за един актьор. Какво повече мога да искам?
Трудно ли е да правиш театър в днешно време?
Хората искат да ходят на театър. Но не е лесно, много е трудно. Може би защото чалгата стана прекалено примитивно удоволствие. Театърът е нещо живо. Всеки откликва по някакъв начин. Ако хванеш Монсерат Кабайе и я накараш да пее на площада в Полски Тръмбеш, например, много от хората няма да могат да стигнат до висотите на това изкуство, няма да оценят тънкостите, но при всички положения ще разберат, че се случва нещо необикновено добро. Защото ние сме чувствителни. Дори сега, във ВИП Брадър, някои неща не мога да ги разбера. Това, че ти не знаеш, че ти не си информиран, не те прави лош човек. Но ти при всички положения трябва да осъзнаеш, че това е дефицит и трябва да се стараеш да го преодолееш. Не можеш да бъдеш горд от това, че не знаеш.
Липсва ли ни любопитство към света, към това да учим нови неща?
Мога да ти кажа кога точно остаряваш – в мига, в който кажеш „Мен това не ме интересува“. В мига, в който ти не си любопитен към околните, към средата. Нямаш желание да я променяш. Ти си или тежко депресиран, или просто стар. Лошото е, че има старци на по 18 години. И това е много страшно. Когато престанеш да си задаваш въпроси и когато останеш на ниво салата, ракия и малко чалга и нещо до тебе, което не те интересува нито как е облечено, нито на какво мирише... тогава ти си мъртъв, ти си празен, ти си кух. Ти си безнадеждно стар.
Като малка си искала да станеш лекар. Как стигна до идеята за актьорството?
Кандидатствах едновременно и медицина, и актьорско майсторство. Актьорските изпити обаче бяха преди тези за Медицинска академия. Реално, аз вече бях приета във ВИТИЗ, когато ми оставаше още един изпит за медицината. И понеже съм ленива и страхлива, просто тръгнах по течението.
Не изглеждаш да си страхлива?
Аз съм много страхлив човек. Непрекъснато се страхувам. Аз спя на светло, на включена нощна лампа, защото ме е страх от тъмното. И не само. И като тренирам, и като се кача на пилона, пак ме е страх. Но го преодолявам всеки път. На мен всяка премиера ми е ужас. Казвам си: „Боже, мой, ей сега ще изляза на сцената, ще се проваля страшно, ще ме замерват с домати. Всички ще си кажат: „К’ва е тая бездарница. Махнете я от тука“.
И всичко, за щастие, завършва по друг начин. И всеки път си стискам душата в зъбитe и си казвам: „Ще го направя. Мога. Ще опитам“. И то се случва. Случва се. Аз мразя граници. Имам само един единствен страх, който си мисля, че никога няма да преодолея –страхът от октоподи и такива безформени неща. Можеш ли да имаш осем крака и глава?
В едно интервю майка ти казва, че те е раждала 31 часа...
Ужас! Горката!
Явно още като малка си била голям инат.
Като дете бях страхотен дивак и варварин. Остави, че съм била много руса – мислили са ме за албинос, много слаба, вечно болна и изрод. Помня, че баща ми беше купил едно колело – аз бях ученичка. И има едни тръби за топла и студена вода, които свързват Младост 1 с Младост 2. Аз съм карала по тези тръби – на някъде 10 метра височина, със сестра ми, седнала на кормилото на колелото. Това са първите бели коси на татко. Той не е искал да извика, за да не ме стресне и да не падна, но в мига, в който стигнах от другата страна, сестра ми беше в ръцете му, аз бях ошамарена жестоко, а колелото беше захвърлено в дерето. Колкото съм страхлива сега, толкова съм била малоумна като дете. Аз съм скачала да се бия и с момчетата. Аз и сега го правя. Като ми падне пердето, спирам да разсъждавам.
Какво може да те доведе до това състояние?
Агресивната тъпотия. Когато си тъп, трябва да го осъзнаваш. Трябва да си малко по-скромен. Да се опиташ да мълчиш. Но когато си тъп и си агресивен, тогава вече е страшно. Тогава е много трудно да се овладея. Аз съм местила една баба от опашка. Навремето, по време на социализма, имаше опашки за какво ли не. И една бременна жена, в последните месеци, прережда опашката, за да си вземе праскови. И някаква баба отзад вика: „Те нарочно нея пращат, защото е бременна. Аз съм раждала на нивата. Защо тя ще ме прережда?“. Ей, такива. И аз гледах, гледах, търпях, колкото можах, след това взех бабата и я изнесох навън. Странното е, че след това продавачката дойде отзад и ми донесе 2 килограма праскови (смее се).
Винаги ли се бориш за справедливост?
Аз имам тежко развито чувство за справедливост. Много пъти ми е пречило. Много пъти си режа важни за мене неща и важни за мене хора заради това проклето чувство за справедливост. Много е важно обаче да не се бърка справедливостта с наказанието. Справедливостта е благороден акт, докато отмъщението никога не е справедливо. Но аз знам, че никой не е роден лош и знам, че понякога животът може така да преобърне нещата, че да те превърне в изрод. Затова съм адски внимателна с всички хора. До момента, в който не ми падне пердето...
За първата ви среща Андрей разказва, че си била с гола глава – явно като някакво наказание, а той е бил по-големият батко, който те е защитавал. Ти какво си спомняш от вашата първа среща?
На мен много ми харесваше един негов приятел – Ицо. Рус, синеок – пълна противоположност на Андрей. Ние бяхме по-малки и Андрейката ми беше батко. Та с въпросния Ицо бяхме гаджета, може би две седмици, не помня. Но като се карахме, аз се оплаквах на Андрейката и той ходеше да му се кара. И им казваше на всички: „Не ми закачайте заека. Не ви е срам. Тъпаци. Моят заек няма да се пипа“. И така. Заек, заек, после ВИТИЗ и после... виж как стават нещата (смее се).
На какво те учи бракът с него?
Всеки брак учи главно на търпение и компромиси. Основно жената. Любовта е една кардиограма. Започва с влюбване, превръща се в обич, в обща отговорност, общи интереси и ако не я оставиш да стане ежедневие, тя се връща към апогея си регулярно.
За да издържиш един мъж, трябва много да го обичаш.
Колко често си казвате „Обичам те“ с Андрей?
Той е срамежлив и рядко го казва. И аз съм малко такава. Не е нещо, което се казва често. Като че ли повече си личи в закрила, в жестове, в скандалите ни също. Скандалите ни са абсолютно безсмислени... Ей така, някой да покрещи за известно време. Непрекъснато се дрънкаме за разни неща. Но хубавото е, че за големите, сериозните въпроси сме на едно мнение. Виж ми ръцете – показва ми ги – целите са червени. Това е защото сутринта си направих сок от цвекло. Е, той се скъса да ми се присмива, човече. Ама защо? Неделя е – искам да ям полезни неща. А той не спря – „Ти, с орлите ли искаш да живееш? Какво е това? Виж си ръцете“. Отвратително. Като имам енергия, се карам с него. Но вече не ми се занимава (смее се).
Кой е най-странният подарък, който ти е правил?
Куче в кашон от замразени пилета. Така се появи Сибир. Това е най-обичаното куче в цял свят. Той е академик, ужасно е мъдър. Много хора не могат да са наполовина толкова верни. Знаеш ли, не всеки има капацитет да обича. Не всеки има този капацитет на себеотдаване. Трябва да си смел, да се оставиш в ръцете на другия. Трябва да си позволиш да си зависим от него. Кой има тази смелост? Освен наистина едно куче и един мъж, който смятам, че ме обича и който аз обичам.
Родителите ти се разделят, когато са на 60 години. Това прекърши ли вярата ти в любовта?
Не. Това няма отношение към любовта. Много хора бъркат секса с любовта, бъркат физическото привличане с любовта, отговорността и това, че трябва да създадеш семейство и да отгледаш деца с любовта. Закрилата бъркат с любовта. А това не е така. Любовта си е любов. Тя не зависи от тези неща. Може би при тях не е било така. Но аз за себе си съм сигурна, че моето е любов. Много пъти проверявам. Аз съм ужасно прецизен и несигурен човек, който винаги има нужда от доказателства. Така например, когато с Андрей решихме да имаме деца, аз имах спирала. И не я махнах, докато не се убедих, че той действително го иска.
Каква е най-голямата болест на нашето общество?
Самотата. Духовната празнота. Липсата на любопитство. Ранната старост. Бездуховността. Липсата на ценности. Много хора бъркат оцеляването с живота. Животът е нещо много пъстро, много истинско. И добро, и лошо, но истинско. И ти трябва да се впуснеш в този водовъртеж. Няма как да стоиш отстрани, да си си потопил малкия пръст и да коментираш доволно.
Помъдряла ли е Ернестина Шинова?
Не. Аз съм същият малоумен тийнейджър, който нищо не знае. Чете ужасно много книги. Пита за всичко. Любопитен е. Себе си съм изградила върху няколко книги, няколко филма и собствения си опит. Имам 3-4 лични постулата, от които не мърдам назад. Оттам нататък нищо не знам. Готова съм да уча. Искам. И сигурно така ще умра. На 103 години, скачайки с парашут и плувайки през Ламанша. Любопитен ми е животът.
Кои са трите ти постулата в живота?
Най-важното е да можеш да обичаш. Да приемаш всеки и всичко. Да допускаш до себе си. Второто нещо е като допускаш и обичаш толкова много хора, да не забравиш да обичаш себе си. И третото – да имаш това проклето чувство за справедливост. И проклетото чувство за отговорност.
А чувстваш ли се укротена?
Ами, колко да съм укротена? Не, няма да карам колело по този начин – със сестра ми на кормилото. А, бе, стига, бе, човек, на 53 години да се хвърлиш на пилона? Изглежда ли ти много нормално?
