Върховната жена Екатерина Каравелова – живот между трагедията и величието

D
Снимка: Wikimedia Commons

Днес ще ви разкажем историята на една велика българска жена, която цял живот е полагала усилия в името на човешкото благо. Нейното име е Екатерина Каравелова. Не се сещаме за друга жена, която да е дала толкова много от себе си и то в различни сфери от живота в България. Жена на политик, културен деец, активист за правата на хората, но и много повече.

Светлината на миналото има тенденцията да се концентрира върху постиженията на мъжете в историята и културата на държавата ни. Но именно жените са тези, които, макар и в сянка, са участвали в историческия и културен процес с не по-малка отдаденост и воля.

Съвременната ни история обаче добре помни името на Екатерина Каравелова, тъй като делата ѝ са прекалено много и прекалено благородни, за да бъдат забравени. За тази силна жена са писани редица биографии. Наричали са я „невероятна“, „силна“, „знаменита българка“. 

Екатерина е родена в далечната 1860 г. в един най-красивите градове на България – Русе.  Баща ѝ е кожухар, който със занаята си изхранва семейството. За нещастие той умира млад, а майка ѝ започва сама да изхранва като перачка четирите си деца: Екатерина, двете ѝ сестри – Сия и Мариола, и брат ѝ Атанас.

Голяма роля в живота на малката Екатерина изиграва заможната сестра на баща ѝ - Киряки Николаки Минкова, под чиято опека попада. С помощта на леля си, деветгодишната Екатерина е настанена в аристократичен дом в Москва и завършва със златен медал девическа гимназия. Едва 17 годишна, тя владее  руски като майчин език, а също френски, немски и английски език.

След охолния живот в чужбина, Екатерина се завръща в бедната бащина къща в Русе и някак се примирява със сковаващата мизерия. Тя обаче носи вече ореола на дама от московската аристокрация, умее да разговаря и да привлича вниманието. 

Обширните ѝ знания я насочват към професията на учител. Преподава цели 14 години в Русе, в София, в Пловдив. Ето какво разказва по-късно самата тя за момента, в който поема учителската професия: „Гимназията в Русе бе заета с някакъв склад, септември настъпи, а нямаше изглед да се отвори. Обявих на майка, че ще изхвърля миндеря от гостната стая, ще наредя две три маси и ще взема няколко деца у дома да ги уча. Казано, направено: още първата седмица класът ми се напълни с деца от разни възрасти…“

Още докато живее в Русе, на един бал, тя танцува с княз Батенберг, който я кани да стане учителка в София, но тя отхвърля предложението му.

Преди да приеме предложението за брак на Петко Каравелов, тя три пъти замълчава и подминава неговото настояване да станат семейство. Той обаче не се отказва лесно. За всяко от предложенията си той пътува от Видин, където е назначен за вицегубернатор.

С дарбата на дипломат и способностите ѝ на преводач, Екатерина става незаменим сътрудник и помощник на Каравелов в качеството му и на министър-председател. Ето как описва характера на тази невероятна жена военният кореспондент Артур Фон Хун, който противопоставя образа ѝ на фона на масовата уплаха от Сръбско-българския конфликт:

„Едно безусловно изключение от всичко това правеше само една малка, млада жена, която седеше в кабинета на Каравелов и вземаше горещо участие в разговорите: госпожа Катинка Каравелова, любезната съпруга на министър-председателя, неговата неуморна сътрудница пазеше срещу всички зли вести, които се пренасяха от зловещи гарвани, своето непоколебимо спокойствие. „Не се бойте – казваше тя – не е възможно нашите юнаци да бъдат бити от сърбите и защото е невъзможно, то няма да бъде… По-късно с право казваха, че на 6 ноември от цялото население на София само г-жа Катина Каравелова бе единственият мъж“

Двамата с мъжа ѝ започват издаването на в. „Независимост” в Пловдив (1881–1882 г.). Редакцията на вестника се намира в дома им и тя участва в подреждането на материалите и коректурите. Първа прави достояние на широката публика трудно разбираемия писател Пенчо Славейков, с когото са близки приятели.

По-късно, през 1888 г., започва да излиза и библиотека „Свети Климент”, чийто основател и редактор е Петко Каравелов с псевдоним Камен Чернев, а съинициатор е неговата съпруга. Тук с голям брой преводи участва и Каравелова – десетки заглавия от руска, френска, немска и английска литературна класика от писатели като Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. „Търновска конституция“ излизат нейните подлистници под различни псевдоними.

На 15 февруари 1891 г. насред София пада убит финансовият министър в Стамболовото правителство Христо Белчев – удобен повод за разправа с опозицията, водена от Петко Каравелов. Още същия ден съпругът ѝ е арестуван и обвинен, че е съучастник в убийството на Белчев. Каравелов, заедно с още видни български общественици и политици, е затворен в Черната джамия (днес храм „Св. Седмочисленици”). Носят се слухове за жестоки побоища над политическите затворници, затова Екатерина Каравелова събира подписите на майките и съпругите на задържаните и с тях отива да търси помощ от чуждите дипломати в страната с твърдението, че се страхуват за живота на близките си. Правителството приема този акт като предателство – дамите са арестувани и поставени под домашен арест, а пред домовете им пазят стражари. В съда прокурорът започва своята обвинителна реч: Екатерина Каравелова е извършила държавна измяна поради ходатайствата ѝ за осъдените пред чуждите дипломати. Присъдата е смърт чрез обесване. Председателят ѝ дава последна дума.

„Няма що да кажа. Не се чувствам виновна. Направих това, което би направила всяка жена на мое място за мъжа си!” – казва гордата Каравелова в съда.

Съдът се оттегля на съвещание. На въпроса на председателя към съдебния заседател Стефан Калъпчиев „Виновна ли е г-жа Каравелова?”, той отговаря: „Виждате ли това дело? То е политическо! Аз намирам, че госпожата е невинна. Тя хубаво ви каза: всяка жена би направила това, което направиха тя и другарките ѝ за своите мъже.”

7 жени от историята, които се изправят срещу нормите

Борбената природа спасява Екатерина от бесилото, а Петко Каравелов е освободен от затвора и през 1901 г. отново поема поста министър-председател на България. Две години по-късно той напуска този свят. ​

Животът на Екатерина Каравелова е низ от възходи и падения. В личен и чисто човешки план тя преживява много загуби. Смъртта на близки на сърцето ѝ хора я наранява през целия и живот като една от големите загуби е смъртта на двегодишната ѝ дъщеря, а след това трагичната смърт на изключителната Лора Каравелова, която сама отнема живота си. Другата ѝ дъщеря Виола пък загубва разсъдъка си от мъка и живее девет години в забвение, накрая умира в Карлуково. Екатерина губи и трите си дъщери, и съпруга си и сякаш запълва празнината със спасение на човешки животи, до които дори не се е докоснала.

В края на 1900 г. в столицата се учредява Българският женски съюз, който събира под крилото си всички женски дружества от страната. Тъй като тя е председателка на общообразователното женско дружество "Майка" и владее няколко езика, е натоварена да води кореспонденцията на съюза. Повече от 20 години Каравелова е председател на най-старото софийско женско дружество, „Майка”, и създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза”. Дългогодишна председателка е и на "Съюза на българските писателки", създаден по нейна инициатива.

8 неща, с които интелигентните и образовани жени се отличават от останалите

„Няма проява в живота на българския народ след Освобождението, дето да няма някакво участие и г-жа Екатерина Каравелова” – заявява убедено проф. Иван Георгов. 

На конгреса на БЖС през 1915 г. е избрана за зам.-председателка, а десет години по късно през 1925 г. за председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода (МЖЛМС). През годините 1924 и 1926 участва в работата на конгресите на МЖЛМС във Вашингтон и Дъблин.

Ето какво казва тя при откриване на ІV-я конгрес, състоял се на 1 май 1924 г. във Вашингтон: "...Целият български народ, от младия ни цар до най-смирения овчар в нашата земя, където три четвърти са земеделци, иска да живее в мир с всички народи, били те далеч или близо, големи или малки. Той желае да обработва нивите си и да се развива по пътя на културата. Той е уморен от борби и злочестини… Аз пледирам за правда, което ще рече за всесветовен мир. Защото ние все още го нямаме. Той съществува на книга в мирните договори, а не в действителност. Пограничното население живее във вечен терор…" (Слово 1924).

р
Снимка: Архив БНР

А от трибуната на международния конгрес в Дъблин по-късно, през 1926 г., заявява: "Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация." (Слово 1924).

Екатерина Каравелова е непримирим активист и защитник на човешките права. След атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г. се застъпва пред двореца за над сто безследно изчезнали, между които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, Йосиф Хербст (съпругът на дъщеря ѝ Виола) още много други. За съжаление, молбата ѝ остава без отговор. 

Активистката участва най-активно в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Нейната лична борба в защита на българските евреи продължава дълго и непреклонно. Непримирима по дух, тя продължава да живее с мисълта, че всяко човешко състояние има правото на свободен живот. Вечерта на 25 май 1943 г. по препоръка на Екзарх Стефан в дома ѝ идват д-р Хананел от консисторията с още две жени, поели големия риск да нарушат полицейския час. При нея тревожно ги води отчаянието и надеждата. Молбата им е тя да предаде още същата вечер писмо на царя с искане за отмяна на депортирането, в което писмо тя добавя няколко реда с текст: "Синко, и ти си баща, не прави никому зло" и се подписва. В писмото подпис полага и инж. Александър Станишев.  

Екатерина Каравелова не се поколебава нито за миг, когато става дума да бъде полезна на хората. На осемдесет и три години тя тръгва сама по тъмните софийски улици, за да даде своя личен принос в спиране депортирането на българските евреи. Трябваше обаче да минат много години и не ние, а живеещите в Израел български евреи да докажат чрез документи, че спасяването на сънародниците им се дължи и на Екатерина Каравелова. "

„Ние обикновено нашите най-добри хора, нашата гордост и слава, оценяваме след смъртта им. Приживе тяхното превъзходство боде очите ни.“ – са думи на Каравелова, промълвени в края на живота ѝ…

Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 г. в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си – големия политик и държавник Петко Каравелов.

Български любовни истории от миналото

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.

Прочети също:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти