Гинка Лазарова (по псевдоним Джия) е родена през 1985 г. в Благоевград. Започва да се занимава с мода в агенцията „Ивет Фешън” на 18 г. след като завършва френската гимназия. Снимала е за известни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella и L’Oreal, както и за английските издания „Men's Health“, „Esquire“, за гръцкия VOGUE.
От шест години Джия живее и работи в Англия, а отскоро е майка на един прекрасен син.
С какво я привлича дъждовният Лондон вече толкова години и как ѝ се отразява майчинството, разберете от следващите редове.
От дълго време живееш в Лондон. Какво ти харесва в английската столица и ако имаш възможност да се преместиш другаде, къде би избрала да живееш?
Когато дойдох, ми харесваше всичко - хората, музиката, манталитетът, сигурността, безкрайните възможности. Разбира се, като поживееш някъде и свикваш с всичко това, започваш да го приемаш за даденост. За момента нямам силното желание да живея другаде.
Със сигурност обаче България ми липсва и един ден, когато почувствам, че е правилният момент, бих се върнала. Вярвам, че камъкът си тежи на мястото.
Има ли разлика между чуждестранните и българските модели?
Няма никаква разлика. Българските модели, които работят навън са точно толкова професионални или непрофесионални, колкото и рускините, бразилките, или скандинавките.
Във всяка страна, както и в България, има момичета, които снимат само за мъжки и лайфстайл списания с единствената цел да бъдат популярни. Те нямат нищо общо с модата, а по-скоро радват мъжкото око.
Печеливша ли е професията на модел?
Зависи. За мен е печеливша, тъй като ми е дала възможност да пътувам, да се запознавам с интересни хора и култури, да се грижа сама за себе си. Както навсякъде, така и тук е много важна нагласата, която човек има.
Като цяло тази професия е много несигурна и може да се практикува до едно определено време, затова е хубаво винаги да имаме план Б.
След 10 години какво е за теб моделството: работа, хоби или страст, от която не можеш да се откажеш?
Ежедневието на един модел е свързан с работата му. За мен моделството се е превърнало в начин на живот.
Това не е работа с разчетено работно време, местоположение и един екип, с който да бъдеш от понеделник до петък.
С такъв тип професия човек трудно изгражда навици. Не мога да я приема само като ангажимент, но и не мога като хоби, защото ми звучи твърде несериозно.
Страст човек е хубаво да има към всичко, което прави, но не ме е страх, ако утре трябва да затворя тази страница от живота ми.
Може ли да се съчетаят ролите на майка и на модел?
Разбира се, че може. Едно дете не трябва да бъде спънка в живота, а напротив. Едва ли има по-голям стимул!
В свое интервю преди две години споменаваш, че ако родиш, искаш да гледаш детето си в България. На какво мнение си сега?
Сега съм на мнение, че няма абсолютно никакво значение къде отглеждаш детето си.
Когато си млад и майчинството ти се струва в далечното бъдеще, мислиш по начин, който тотално се изменя, когато се появи новото човече.
Синът ми все още е много малък и за него няма да е от особено значение, ако все пак решим да се преместим на друго място.
Неговите нужди в момента стигат дотам да бъде гушкан и нахранен.
Кои са най-важните неща, на които искаш да научиш детето си?
Аз вярвам, че децата ни се учат най-вече от примерите, които несъзнателно им даваме.
За мен е важно да му дам цялата си любов и подкрепа, а оттам нататък, животът ще го научи на уроците, през които всички сме минали.
През 2013 г. сп. „Maxim” те определя за най-сексапилната българка. В едно твое телевизионно интервю казваш, че няколко пъти си ги питала сигурни ли са в решението си. Защо?
Не съм ги питала наистина, това беше самоирония, но честно казано беше неочаквано, може би защото никога не съм се възприемала като класическата секси мацка.
Сигурна съм, че след време, когато гравитацията и кърменето си кажат тежката дума, тази класация ще ми е като позитивно намигване от миналото.
Опиши с пет думи българската жена?
За жалост повечето българки, които виждам по улицата не изглеждат особено щастливи и удовлетворени, затова и предпочитам да не ги описвам с пет думи, тъй като едва ли ще бъдат особено позитивни.
Надявам се, наистина българите като цяло да се обичаме повече и да бъдем по-добри и внимателни един към друг.
Автор: Венелина Стоянова
Още по темата:
Ивета Григорова: “Нищо не планирам, всичко ми се случва”
Хитът за лято 2015 – естествената красота
Българската следа в Лондон – актьорът Юлиан Костов
