Днешният ден е изключително специален за актрисата Параскева Джукелова. Освен личен празник, тя има и професионален такъв. Джукелова, която просто няма как да не открадне сърцето на публиката, навършва 52 години, както и 30 години на театралната сцена.
По случайност на съдбата, дебютът на Джукелова на сцената съвпада с нейния рожден ден през 1992 година. Спектакълът е „Великият комбинатор“ по Илф и Петров на режисьора Андрей Аврамов, а Параскева се озовава рамо до рамо с актьори-гиганти от ранга на Велко Кънев, Сава Хашъмов, Илия Добрев, Георги Мамалев и Михаил Петров, съобщават от Народен тетатър.
Джукелова е една от най-знаковите актриси в първата трупа на Народен театър. Според собствените ѝ думи тя „скача на най-голямата сцена в България директно от студентската скамейка“.
Родената в град Панагюрище актриса завършва НАТФИЗ в същата тази съдбовна 1992 година - специалност актьорско майсторство в първия клас, воден от професор Стефан Данаилов.
"Възпитана в скромност и уважение, тя изпитва огромен респект към колегите, с които прави първите си стъпки на професионалната сцена," пишат от Народен театър.
Тридесет години по-късно, Паци, както я наричат колеги и приятели, ще сподели, че би посъветвала онова светлокосо момиче да действа „смело и намахано“. Защото така се оцелява в театралния свят, в който влезеш ли веднъж, излизане няма. Споделя, че може би едно от най-трудните неща е да си толкова млад и да удържиш предизвикателството да излезеш на Голяма сцена в Народния театър. Защото там няма компромиси.
"Хаосът е много въодушевяващ в някакъв момент, но трябва да бъде структуриран. И аз затова обичам тази наша професия, защото има ясни правила, има режисьор, който задава посоката, има условия, които са поставени, и с тях се чувствам добре, защото дори и да съм хаос, все пак го овладявам," казва актрисата.
Талантът на Параскева Джукелова е забелязан веднага и след „Великият комбинатор“ следват още много роли в различни театри - Сатиричния театър „Алеко Константинов“, общински театър „Възраждане“ и Театър „Българска армия“. Изпълнява роли в постановки като „Завинаги… и още един ден“ от Милорад Павич, „Кожа и небе“ от Димитре Димов, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Бягащи странници“ от Алексей Казанцев и много други.
По-популярните ѝ театрални роли са в спектаклите „Обир“, „Васа Железнова“, „Анатол“, „Кожа и небе“, „Бягащи странници“.
Превежда и пиеси, които са поставяни на сцена: моноспектакълът ѝ „Става дума за любов или опит за убийство“, „Пет жени в еднакви рокли“, „Моногамният“, „Дани и дълбокото синьо море“, „Унижението“, „Добри хора“ и т.н.
Има номинации "Аскеер" (2007) за водеща женска роля за ролята на Надя в "Бягащи странници“ от Алексей Казанцев, "Аскеер" (2010) за поддържаща женска роля за Елианта в "Мизантроп“ от Жан-Батист Молиер и номинация "Златен кукерикон" (2019) за женска роля - за Марселина в "Един безумен ден“ от Пиер дьо Бомарше.
Носител е на „Златна роза“ за ролите си във филма „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.). Има и две награди за водеща и поддържаща женска роля от гилдията на филмовите творци – за ролите си във филмите „Джулай” и „Съдилището”.
Във филмографията ѝ са заглавията „Вина“ (2022 г.), „Голата истина за група Жигули“ (2021 г.), „Блаженият“ (2020 г.), „Съдилището“ (2014 г.), „Къде е Маги“ (2012 г.), „Джулай“ (2012 г.), „Време за жени“ (2006 г.), „Аз съм Дейвид“ (2003 г.), „Изпепеляванe“ (2003 г.), „Емигранти“ (2002 г.), „Асистентът“ (2001 г.), „Суламит“ (1997 г.), „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.), „Аритмия“ (1992 г.), „Кмете, Кмете… „(1989 г.). Дългогодишен водещ е на предаването "Понеделник 8 1/2" по БНТ.
Прочети още:
- През девет нощи в десетата… с Владимир Карамазов: за загубите, откриването на нов смисъл и големите промени в театъра
- Носителят на „Икар“ Севар Иванов за Edna: „Ако светът е театрално представление, то е като хората, които го създават“
- Стоянка Мутафова - edna велика жена, която днес щеше да навърши 100!
- Ослепителна в бяло: Мария Бакалова озари 93-тите награди „Оскар“
- Теодора Духовникова за емоционалната интелигентност да бъдеш актриса