Нашият обичан автор Добромир Банев ще зарадва всичките си почитатели с нова и дългоочаквана книга с любовна лирика. Името ѝ е „Всички дни ще се казват неделя“. Това е книга, която се чете на един дъх! Книга, която признава, че любовта може и да е странен случай, но сме благодарни за всяка споделена секунда. Каквато и любов да сме преживели, обричаме я на незабрава – като детство, което също никога няма да си отиде.
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност – без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Добромир Банев умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край.
Той даде специално интервю за Edna.bg, в което си поговорихме за новата му книга, за любовта, за вдъхновението и силата на поезията. Ето какво ни сподели Добромир Банев:
***
“Всички дни ще се казват неделя” ми напомни за заглавието на една песен на Лайнъл Ричи - Еasy like sunday morning или “Лесно като неделя сутрин”. По-лесно ли ни е да се обичаме в неделя? Не е ли истинското предизвикателство да се обичам в сивия, забързан и изнервен понеделник?
В днешно време е предизвикателство да се обичаме изобщо. Толкова сме вглъбени в собствените си вселени, че забравяме, че всички сме част от космоса. Човек трябва да изпитва и да показва любов непрекъснато. Тя ни отличава от останалите живи същества, но напоследък сякаш става обект на пресметливост и възползване, това е ужасно. Озаглавих книгата „Всички дни ще се казват неделя“, за напомня, че единствено от нас зависи с какви очи гледаме на живота. Искам хората да бъдат по-позитивни и отдадени един на друг, а неделята е ден на слънцето, за мен – ден на щастието. Една от най-успешните ми книги преди години носи заглавието „В понеделник ще е късно“, но всъщност никога не е късно да срещнем и да изпитваме любов.
И като си говорим за делници и изпитания - кое е най-голямото изпитание пред една любов? И смяташ ли, че любовта наистина може да превъзмогне и победи всичко?
Вярвам, че истински щастливи може да ни направи само любовта. Всички успехи извън нея могат да носят радост и удовлетворение, но възторгът е присъщ единствено за нея. Любовта е неизменна част от красотата на живота, затова е най-успешният вдъхновител – да напишеш стихотворение или книга, да създадеш музика, на нарисуваш картина… Не знам дали може да превъзмогне и победи всичко, не мисля, че е необходимо. По-важното е да не я крием и да не я отминаваме, когато ни се е усмихнала веднъж. Ние сме най-голямото изпитание за любовта. Без нас тя просто нямаше да съществува.
Откъде черпиш твоето лично вдъхновение за писане на поезия? Трябва ли винаги емоцията да бъде преживяна, за да бъде написана?
Когато пиша, аз го правя първо за себе си. Никога не знам какво ще излезе на финала, но по тази причина поезията е толкова необикновена. Да пишеш поезия е занимание самотно. Имам предвид онази пожелана самота, когато можеш да се отпуснеш и да бъдеш себе си, когато се наслаждаваш на удоволствието да извлечеш от думите най-съкровения им смисъл. Черпя идеи с пълни шепи от живия живот. Аз съм социален човек, имам много приятели, срещам се непрекъснато с нови хора, а това ми дава възможност да извличам съдържанието, което е интересно за мен. Пиша за преживените неща, фантастиката не е сред любимите ми жанрове.
Живеем в тревожни времена, времена на войни, на изкуствени интелекти и краткотрайни връзки. Загубихме ли любовта като ценност? Или тя винаги е скрита някъде вътре в нас, макар и много, много дълбоко?
Любовта е във всеки от нас. Просто трябва да ѝ да дадем възможност. В днешно време се изисква смелост да я заявим пред света. Технологиите ни държат на разстояние един от друг, а емотиконите не могат да заменят нито думите, нито допира, нито дори мълчанието, което бихме да споделяме заедно.
А има ли чувство, пред което дори поезията мълчи?
Не мисля, че има такова. Чрез поезията можеш да кажеш много за всичко. В това се състои нейната сила.
И като за финал - кои са думите, които винаги би искал да присъстват в твоята поезия?
Тези, които вече присъстват – „любов“, „нежност“, „красота“, „поглед“, „време“, „живот“ и много други, в това число „смъртта“, защото тя е неотменна част от живота. Затова ми се иска да го живеем този наш живот тук и сега. И „Всички дни ще се казват неделя“, сигурен съм.
Премиерата ка книгата ще се състои на 15.11. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Входът е свободен.
