"Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска" - Атанас Далчев, недооцененият поет

12.06.2024 10:10

Вижте прекрасното актьорско семейство на Иван Бърнев

Диана Димитрова: От тази раздяла боли най-много

Мадам Тюсо: дамата, която съживяваше мъртвите

Няколко души са виновни за смъртта на Матю Пери

Любов като на кино: Джейми Оливър и Джулс (СНИМКИ)

Тайната на Виктория Бекъм да изглежда като на 30

Как се промени Мона Гочев през годините (СНИМКИ и ВИДЕО)

Фен видео разкри колко е пиян Джъстин

На 12 юни 1904 г. в Солун, тогавашната Османска империя, се ражда един от любимите ни български поети Атанас Далчев.

Поетът, който сякаш никога не получава истинско признание от обществото, а може би и заради това успява да „зарази“ със стиховете си дори хора, на които по принцип е чуждо това изкуство. Далчев умее да комбинира високата философия с образи, които могат да бъдат разбрани от всекиго. Сложна задача, решена от един от създателите на литературния кръг „Стрелец“, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините щрихи от живота.

„Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите“, пише Далчев.

12 вдъхновяващи цитата от Атанас Далчев

12 снимки

Темите за погледа навън, за прекрачването на границите и суровата действителност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на 12 юни 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, семейството се установява в София. Атанас завършва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. По това време – през 1926 година, излиза първият му самостоятелен сборник „Прозорец“- един от любимите образи в неговата поезия.

1927-а е рождената година на кръга „Стрелец“, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги мечтата да издигнат националната ни литература на европейско ниво, но запазвайки автентичния й български облик. За съжаление, не срещат особено признание – вестникът, носещ името на кръга, спира да излиза само след 12 броя заради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях светоглед, но това не спира Далчев да продължи да пише така, както вижда живота през прозореца на стиховете.

Втората световна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9-ти септември идват промените, а свободолюбивият и принципен интелектуалец трудно се вписва в новия живот. Той спира да пише за цяло десетилетие. Завръща се със стихосбирката „Стихотворения“.

Далчев не се стреми да бъде харесан на всяка цена, в нито един момент не се влияе от доминиращите предпочитания на обществото. Нещо повече, с упоритост и творчески нюх той прозорливо съумява да проправи постепенно път на своите различни стихове, които след това ще повлияят на цели поколения български творци. Тихата културна революция, която Далчев осъществява, променя из основи нашия литературен живот и го модернизира. По-малко познати, но определено не маловажни са неговите заслуги като преводач – на тази част от работата си поетът отдава изключително значение.

Далчев подарява на българския читател творби на автори като Балзак, Лафонтен, Гарсия Лорка, Чехов, Стендал. Поетът умира през 1978 година. Душата му отлита през прозореца на времето, но не си отива. Прочетете стиховете му и ще я видите през стъклото на изящните му строфи, в които всеки образ рисува нова краска по живата картина от другата страна на прозореца…

12 вдъхновяващи цитата от Атанас Далчев

12 снимки