Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова. Ако бе жив, днес актьорът щеше да навърши 58 години!

Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов - Орце, водачът на солунските атентатори.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by View Sofia (@viewsofia)

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Българска национална телевизия (@bnt.bg_)

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.

Макар и посмъртно Чочо Попйорданов става баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Република България (@republica_bulgaria_)

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Ето и няколко цитата от великия актьор, които никога няма да забравим и те ще оставят своя отпечатък във вечността:

13 незабравими цитата на Чочо Попйорданов

13 снимки

Светла му памет!