Диана Димитрова: „Не ме интересува дали съм красива, а да играя като змей“

Диана Димитрова е талант извън рамки и етикети. Зрителите я познават най-вече от сериала „Откраднат живот“ на NOVA, както и филмите „Писма от Антарктида“, „Дъвка за балончета“, „Снимка с Юки“, но въпреки се е снимала и в чужди продукции, тя самата признава, че не се възприема като актриса.

Преди да започне следването си в НАТФИЗ тя за кратко посещава Художествената академия, но продължава да носи изобразителното изкуство в себе си. Доказателство за това са трите ѝ издадени детски книги с илюстрации и нейната нова изложба „Жената“ в nOva art space, която можем да видим на ул. Съборна 3 в София до 30 октомври.

За тези и други актуални събития около себе си Диана разказва пред Edna.

„Откраднат живот“ приключи официално тази пролет. Липсва ли Ви вече усещането да предстоят нови снимки, или всичко завърши в правилния момент?

Липсват ми колегите и ежедневните срещи с тях. В деня, в който си заснех последната сцена и първият асистент каза: „Колеги, това беше последната сцена в „Откраднат живот“ за Диана“, толкова се разстроих, че не можах да кажа две думи от рев, ха-ха. Изпитах смесени чувства, защото „пуснах“ д-р Огнянова.

Още от Известни

Има ли част от д-р Огнянова, която продължава да живее у Вас все още, и какво научихте от героинята за немалкото време, прекарано с нея?

Тя беше толкова добра и деликатна, че имаше моменти, в които се налагаше да потискам първосигналните си реакции. Още с влизането ми в сериала се опитвах да не „дърпам“ персонажа към себе си и заради продължителността му, това ми изигра лоша шега. Не казвам, че съм някакъв ужасен човек, но съм с доста по-различен характер. Приятелите ми и до този момент се шегуват, че мога да ги преглеждам. Радвам се, че минахме през това, но беше време да приключим с нея. Остават само хубавите спомени и безценният опит.

Как се случи така, че изобразителното изкуство направи място в сърцето Ви за актьорската професия?

Актьорската професия е различна по редица параграфи, но най-вече защото е работа в екип.

Дори в момента не се възприемам като актриса. Правя го, защото ме развива познавателно към душата ми, и чувствам освобождаването ѝ.

До 30 октомври в nOva art space можем да видим новата Ви изложба „Жената“. Има ли нещо, с което тя е по-особена от досегашните, встрани от това, че преобладават образите на жени?

Изложбата е първата сериозна и осъзната за мен. Казвам „сериозна“, защото в нея правя заявка, че мога да рисувам академично (ако желая), в черно и бяло (ако желая) и в цвят (ако желая). Картините нямат наименования и рамки. Процесът не е търсен, а дойде съвсем естествено, както и подбора на платната.

Споделяте, че посвещавате изложбата на своята покойна баба. От кои други жени, на които се възхищавате, сте научили най-важните житейски уроци? Има ли такива, които са Ви повлияли отдалеч, и бихте искали да познавате лично?

Възхищавам се и се вдъхновявам от силните личности. От тези, които се борят всеки ден за правото си на по-добър живот.

Не мога да понасям, ако прав и здрав човек започне да се самосъжалява и да обвинява света за собствените си несполуки. Баба ми цял живот е работила, но до последните си мигове, не съм я чула да се оплаква.

В други интервюта споделяте, че за героините в картините си сте се вдъхновявали дори от случайно срещани жени, чиито истории дописвате в своето въображение. В тези случаи какво е нещото, което Ви прави впечатление у една дама, за да се превърне тя във Ваша муза?

Аз харесвам нестандартните възприятия и асиметрията. Погледът ми се привлича от естествената красота. От естествените следи на времето върху лицата на тези жени. Има нещо божествено едновременно и нещо несъвършено в тях, но първото, което ме приковава, е излъчването на една дама.

Говорим си за...

Снимате, рисувате, издавате детски книги с илюстрации, играете в театъра…къде се побира целият този вътрешен свят на Диана и как успява тя да издържи физически?

Опитвам се да си разпредпелям времето пълноценно. Никога не ми е било скучно, когато съм сама. Нямам талант за писател. Исках да нарисувам тези илюстрации. Рисуването е в основата. В последно време стана модерно актьори да рисуват. Аз лично не виждам нищо лошо в това, но в каквато и перспектива да се погледне, си е хоби.

Самоопределянето за художник води и редица натрупвания, поне така кават. Намирам за смешно да не можеш да нарисуваш един натюрморт, но да се „хвърляш“ в абстракцията. Да вземем за пример един Иван Георгиев-Рембранд. Чак в последните си периоди и години започва да „разпада“ формата. Асоциацията ми е същата с това да наметнеш бялата престилка и да влезеш в истинска операция.

Създавате впечатление за жена, която не е суетна, но въпреки това запазва своята привлекателност. С богатата Ви на изкуство душа ли да си обясним това, или сте редовна в полагането на грижи за себе си – и какви са те?

Моята суета е нищожна.

Докато съм на сцената или пред камерата, не ме интересува дали съм красива и кой профил снима операторът, а ме интересува да играя - като змей.

В личен план държа ужасно на хигиената. Всеки ден мия косата си и поддържам кожата си хидратирана.

От този сезон играете Ирина в „Тютюн“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Като човек, който има опит предимно пред камера, какво беше да се хвърлиш в дълбокото с това произведение, за което сте разполагали с кратко време за подготовка, и кой беше най-големият Ваш страх, свързан с представлението?

Имам опит в моноспектакъл с времетраене около час. Без реквизит, без сценография, осветление и музика. Бях още студентка в НАТФИЗ. Трудно е да задържиш вниманието на пубиката дори за две минути. От една страна това ми даде сила и разбира се, партньортсвото и приятелството, което съзадохме с колегите ми.

Има магия в този спектакъл и няма място за страхове.

Казвате, че Ирина в „Тютюн“ е „роля, в която да извадя бесовете си“ и досега не сте имала такава. Какво е чувството да танцуваш с тези лудости на сцената отново и отново – действа ли Ви катарзисно този образ?

Ох, преди четвъртата премиера се случи нещо ново за мен. Очевидно тялото ми има инстинкт за самосъхранение. Отне ми два пъти повече време да започна да мисля от името на персонажа. Спектакълът започва в 19 ч., аз успях да се мотивирам 10 минути преди това. Изпитвах физическа болка. Ролята на Ирина и сложността на образа в оригиналния „Тютюн“ на Димитър Димов, който Бина Харалампиева постави и се придържаше към него, е врата към друго ниво за мен, като артист.

Следващите филми, в които можем да Ви гледаме, са късометражният „Божоле“ на Ирена Даскалова, който вече направи фестивалната си премиера, и предстоящият трети проект на Виктор Божинов - „Чамла“. С какво Ви привлякоха тези продукции и какво можем да очакваме от тях?

С Ирена се запознахме сравнително скоро и тя веднага ме спечели на своя страна. Знае какво иска от актьорите си и работата с нея беше удоволствие. Относно „Бягство“, с работно заглавие „Чамла“, не мога да кажа с точност кога ще бъде премиерата и какво да очакват зрителите. Изненади ще има. Надяваме се да се случи идната по-добра 2022 г.