Габриела Сахатчиева
Широка усмивка, заразителна енергия, вълни от къдрици и музика, която всеки път прави чудеса. Това е Белослава и всеки, който е имал щастието да я слуша на живо, знае, че нейните концерти не са просто случаен подбор на песни, а вълшебно изживяване, което те откъсва от всичко дребно и те издига до истинската красота!
За своите 22 години на сцената Белослава има издадени четири албума, десетки награди, стотици концерти. Тя е певица, съпруга, майка, запален кулинар и влюбена в живота жена. Edna от онези вдъхновяващи дами, за които няма как да не се запитаме откъде черпят сили, позитивизъм и енергия.
Ето какво сподели специално за Еdna.bg невероятната Белослава за своите 22 години на сцената, националното си турне, предстоящата книга и вълшебството, наречено музика!
* * *
22 години на сцената звучи толкова вълнуващо! Какво ти дадоха музиката, сцената и общуването с публиката през това време?
За изминалите 22 години имах огромното щастие да имам свободата да изразя и споделя душата си с много хора. Оказа се, че от трибуната на моите мисли говоря и от името на много хора (особено жени), които нямат тази възможност.
Това да споделяш нежността на душата във всичките ѝ необятни измерения е мисия на сърцето, а музиката ми позволява да организирам мисълта си по най-добрия начин.
Срещата с невероятните ми колеги, които за мен са най-добрите професионалисти на българската поп и джаз сцена, също ми дава свобода, разхождайки се свободно между стиловете, които обичам. С Живко Петров създадохме по-голямата част от музиката, която изпълнявам, и съм му благодарна за приятелството и професионализма.
21 години след излизането на „Улици“ албумът ще бъде преиздаден на грамофонна плоча. Какво е усещането да го чуеш на този носталгичен и романтичен формат? А помниш ли каква беше емоцията, когато дебютира с него през 2001?
Всяка една плоча отваря портата на времето, в което е създаден даденият албум. Усещането ми за „Улици“ е свързан със спомена от дългата работа в студиото на Петър Дундаков, който написа песните в албума. Помня гледката от прозореца към покривите на къщите наоколо. Помня пролетта и цъфналите люляци. Помня и първото ми влизане в студиото за едноименната песен „Улици“. Много ме беше страх от микрофона.
Този албум ме срещна с публиката и ми отвори вратата към безкрая.
Предстои и премиера на документална книга с фотографии от личния ти архив. Как ти хрумна идеята за подобен проект и какви интересни кадри ще можем да открием в нея?
Истината е, че публиката не познава реалната картинка от нашия живот по пътя на музиката. Публиката не знае как изглеждат гримьорните, баните и тоалетните дори, в които понякога се налага да се преобличаме и гримираме. Не знае умората, безсънието и безкрайно дългите пътувания. В книгата ми се иска да включа красотата на невероятните фотосесии, които съм правила с големи фотографи през годините, както и бекстейджа на музикалния ни свят. Ще има интервюта и мисли на хората в живота ми, които са голяма част от това, което съм.
Националното ти турне започна още през април и продължава чак до декември. Би ли ни споделила някой емоционален или забавен момент от тези срещи с почитателите си?
Всяка сцена както е еднаква, така е и винаги различна.
Публиката, звукът, мястото, настроенията ни и още хиляди малки детайли определят величината на всеки един концерт.
Помня, че на една от сцените, качвайки се на токчета (изключително важни за моя тоалет и силует), имаше толкова големи фуги, че още при първата песен и двата ми крака се заклещиха без да мога да помръдна. Разбира се, че веднага се събух, изтичах до гримьорната, обух си маратонките и продължих концерта. Може да звучи простичко, но всъщност понякога много малко камъче може да обърне колата и да не продължи всичко, както си го мислил. Но възможността да се овладяваш във всеки един миг е голямата школа на опита от сцената.
Какви изненади ни очакват на концертите през ноември и на заключителния в зала „България“ на 6 декември?
Много се вълнувам за тях. Истински ретроспективно ще се разходим през всички четири албума до тук и за малко ще влезем и в петия, който ще се казва „Моята музика“. Ще изпълня всички песни, на които съм снимала клипове, дуетите и най-популярните ми песни.
22 песни за 22 години. Това е дневник на моя живот. Обичам го и искам да го споделя с най-топлата и интелигентна публика, която имам щастието да срещна.
Имаш дуети с Графа, Орлин Павлов, Ъпсурт, VenZy, работила си с някои от най-добрите български музиканти. С кого още би искала да направиш колаборация?
Наистина имам огромното щастие да работя през годините с много талантливи хора. Ние се обичаме, споделяме един път и много се подкрепяме. На една сцена съм пяла с Деси Андонова, Рут Колева, Мария Илиева, Прея, Миленита, Хилда Казасян и още много други невероятни жени и, знаете ли, следващия дует трябва да е женски, много женски! Догодина ще стане ясно.
На сцената си винаги толкова окрилена, възвишена, караш всеки човек в публиката да забрави за проблемите си и да се потопи изцяло в магията на музиката ти! Как го постигаш, как „музиката прави чудеса всеки път“?
Понякога и аз не знам. Все едно друг човек влиза в мен. Ставам един чист проводник на любовта. Музиката ме прави много щастлива, а когато аз съм щастлива и публиката е щастлива, когато публиката е щастлива, аз съм щастлива и така до безкрай.
Музиката е безкраен обмен на ендорфини и лекува.
„Чакат ни още тъй хубави дни“ пееш в edna от любимите ни песни. Какво си пожелаваш за следващите 22 години?
Животът просто да продължи. В здраве, смирение, обич, търпение, хармония. Между любимите ми хора, приятели, различни географски ширини, вкусни храни и красиви слънчеви дни.
Не пропускайте концертите на Белослава в Пловдив (02.11), Стара Загора (03.11), Бургас (04.11), Варна (06.11), Велико Търново (12.11), Русе (13.11) и София (06.12). Билети може да закупите от мрежата на Eventim и касите на залите.
