От дистанцията на времето може да звучи невероятно, но през далечната 1966 г. жените не са имали правото да участват в маратони. И не само това – смятало се е, че жените дори не са физиологично способни да бягат толкова дълги разстояния.

Като всяко правило, което трябва да бъде разбито на пух и прах, и това получава своето оборване, а дамата, която променя историята, е наистина впечатляваща!

Роберта Луиз Гиб е родена на 2 ноември 1942 г. и е първата жена, пробягала целия Бостънски маратон през 1966 г., когато е на 24 години. Въпреки че е санкционирана и постижението ѝ не е официално признато (поне първоначално), тя успява да постигне нещо много повече – тя успява да пребори преобладаващите предразсъдъци и погрешни схващания относно атлетичните способности на жените и с упоритостта си променя правилата на маратона.

Преди 1966 г. най-дългото състезание за жени, одобрено от Аматьорския атлетически съюз (AAU), е бил една миля и половина (около 2,5 км). До 1972 г., когато се открива първият маратон за жени, Бостънският маратон е бил състезание само за мъже на AAU. Съгласно правилата на съюза, жените не са квалифицирани да участват в състезания за мъжка дивизия.

Гиб тренира в продължение на две години, за да пробяга Бостънския маратон, покривайки до 40 мили (64 км) за един ден. След като написва и изпраща молба през февруари 1966 г., тя получава писмо от директора на състезанието Уил Клоуни, което я информира, че жените не са физиологично способни да бягат маратонски разстояния и че според правилата на съюза, които управляват аматьорските спортове, жените нямат право да бягат повече от миля и половина.

В този момент Боби осъзнава, че е по-важно от всякога да бяга и че нейното бягане ще има социално значение далеч отвъд нейното лично предизвикателство.

След три нощи и четири дни в автобус от Сан Диего, Калифорния, Гиб пристига в деня преди състезанието в къщата на родителите си в Уинчестър, Масачузетс. Сутринта на Деня на патриотите, 19 април 1966 г., майка ѝ я оставя на старта в Хопкинтън. Облечена с бермудите на брат си и син суичър с качулка върху черен бански костюм с потник, тя се скрива в храстите близо до стартовия бокс. След като стартовият пистолет стреля, тя изчаква, докато около половината участници започнат и след това скоча в надпреварата.

Мъжете скоро разбират, че сред тях има и жена. Окуражена от тяхното приятелско отношение и подкрепа, тя сваля суичъра си. За нейна радост и облекчение тълпата започва да вика от радост, че вижда жена, която бяга, а пресата започва да съобщава за напредъка ѝ към Бостън.

7 жени от историята, които се изправят срещу нормите

6 снимки

Даяна Чапман Уолш, по-късно президент на колежа Уелсли, си спомня този паметен ден години по-късно:

„Това беше последната ми година в Уелсли. Както правех всяка пролет, откакто пристигнах в кампуса, излязох да развеселим бегачите. Но имаше нещо различно в този ден на маратона – като искра по жицата, мълвата се разпространи до всички нас, обграждащи маршрута, че една жена бяга по трасето. За известно време „живият тунел“ замлъкна. Вглеждахме се в лице след лице със затаен дъх в очакване, докато точно преди нея през развълнуваната тълпа премина вълна, която се стрелна през редовете и ние аплодирахме, както никога досега.“

„Този ден нададохме рев, усещайки, че тази жена е направила нещо повече от това просто да пречупи бариерата между половете в известно състезание...“

По времето, когато Гиб стига до финалната линия в Бостън, губернаторът на Масачузетс Джон Волпе вече е там, за да стисне ръката ѝ. Тя финишира за 3 часа, 21 минути и 40 секунди, пред две трети от бегачите. В статия на Record American, озаглавена „Роберта получава официална подкрепа: Жените могат да бягат на маратон“, Джак Кендъл пише:

„Състезателката Роберта може да революционизира легендарния маратон в Бостън – и по този въпрос всяко друго бягане на дълги разстояния, организирано в страната. Дори когато раните от изтощителното състезание от 26 мили (42 км) започнаха да намаляват, фурорът от нахлуването на жена в това, което беше изцяло мъжка сфера, продължава да нараства.

Но говорител на Аматьорския атлетически съюз на Нова Англия вече реши, че все пак това може да е и женски свят. Той планира лично да се свърже с националния щаб на организацията и да потърси преценка за преустановяване на правилата на състезанието, така че жена, която желае да се състезава в маратона, да може да го направи. Според него единственият начин да се заобиколи правилото е чрез промяна на правилата.“

Броят на Sports Illustrated от 2 май 1966 г. съдържа статия, озаглавена „Момиче в мъжка игра“:

„Миналата седмица спретната и красива 23-годишна блондинка на име Роберта Гиб Бингей не само стартира, но и измина трасето от 26 мили, 385 ярда достатъчно бързо, за да завърши пред не по-малко от 290 от 415 участника.“

През 1967 г. Гиб, по това време редовен студент в Калифорнийския университет в Сан Диего, тича отново. Тя финишира за 3 часа, 27 минути и 17 секунди, почти час пред Катрин Суитцер, друга състезателка. През 1968 г. Гиб се състезава отново, завършвайки за 3 часа и 13 минути, първа сред нарастващия брой жени. През 1969, 1970 и 1971 г. Сара Мей Бърман е победителка при жените, а през 1972 г. Нина Кушик е победителка в първото официално одобрено събитие за жени.

През 1996 г., на 100-то провеждане на Бостънския маратон и 30-годишнината от първото бягане на Гиб на него, Бостънската атлетическа асоциация официално призна нейните три победи през 1966, 1967 и 1968 г. и я награди с медал. Нейното име е изписано редом с имената на другите победители на Мемориала на Бостънския маратон на площад Копли.

През 2016 г. Гиб беше големият маршал на Бостънския маратон. Победителката от тази година Атседе Байса даде своя трофей на Гиб, която ѝ обеща, че ще отиде в родната Етиопия на Байса през 2017 г. и ще ѝ го върне. Както се оказа, Байса дойде в Бостън и Гиб ѝ върна трофея.

Боби Гиб на Бостънския маратон през 2016 г.

6 снимки

Днес Боби Гиб преследва кариера в изкуството и пише по широк кръг от теми, включително икономика, духовност, естеството на природните системи и феномена на субективното преживяване. Наскоро тя се присъедини към невромускулната лаборатория на Сесил Б. Дей като сътрудник, работещ за откриване на причините и лечението на невродегенеративни заболявания, по-специално амиотрофична латерална склероза. Тя разделя времето си между Сан Диего и Бостън.

Жените, които промениха хода на историята и света

4 снимки