Днес ви срещаме с д-р Росица Паунова - една от носителките на националното отличиe „За жените в науката 2023“ за България. Престижната награда ѝ бе присъдена за нейните новаторски научни идеи на официална церемония в края на миналата година. Нейният проект изследва негативните форми на шизофрения чрез функционален ядрено-магнитен резонанс и методи, базирани на изкуствен интелект.
„За жените в науката“ са сред най-реномираните и очаквани ежегодни отличия в научната общност в България, предоставящи финансова подкрепа на млади жени учени. Отличията имат за цел да подкрепят техните научноизследователски кариери и да ги вдъхновят да разкрият целия си научен потенциал.
Ето какви но сподели д-р Паунова за това как се е родил интересът ѝ към науката, за какво би помогнало нейното изследване и как трябва да насърчаваме младите момичета да се занимават с научна дейност:
***
Кога разбрахте, че искате да се занимавате с наука?
Интересът ми към науката се зароди, когато започнах да работя като доброволец в екипа на професор Стоянов през третата година от следването ми по медицина. Казусите, които възникваха в работния процес, провокираха интереса ми към невронауката. Естеството на работата, екипът, свободата и креативността по време на търсене на решения бяха от ключово значение, за да продължа заниманията си в тази сфера. След като завърших, започнах реализирането на част от идеите си в областта на невронауката и приложението им в психиатрията.
Как протича работният ден на една жена учен?
Денят е динамичен, изпълнен с различни дейности и решаване на възникналите проблеми, свързани както с научната ми работа, така и с работата ми като лекар. Аз съм специализант в Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Рядко се намира време за почивка, но когато човек се вълнува от даден въпрос и търси отговорите му, потъва в работата и времето минава неусетно.
Защо според Вас професиите в областта на научната дейност не се смятат за типично женски?
Мисля, че в науката водещи са идеите, а не полът. Днес жените са доказали достойното си място във всички сфери на живота, в това число и в научната. Затова онези, у които се е зародило желанието да се занимават с наука, трябва да бъдат насърчавани.
Какво Ви мотивира в научната Ви дейност?
Винаги са ме интересували различни проблеми от заобикалящия ни свят. Вълнуват ме въпроси не само от научно естество, но науката ми дава възможност да търся отговори и да намирам решения. Ежедневната ми работа с пациенти, страдащи от психични заболявания, ми показва необходимостта от намирането на нови подходи и решения за лечението и реализацията на тези хора.
Все повече започваме да осъзнаваме огромната сила, която има изкуственият интелект. Каква полза може да има той за лечението на психични заболявания?
Използването на иновативни методи според мен е от важно значение за развитието на всяка една научна област. Методите за изследване в психиатрията често остават неразбрани и встрани поради липсата на обективна оценка и критерии за разлика от редица други медицински специалности. Използвайки методики, базирани на изкуствен интелект, се опитваме да дефинираме конкретни региони /невронни мрежи/, отговарящи за появата или утежняването на дадено психиатрично заболяване, т.е. да обективизираме и валидираме субстрат на заболяването.
Каква е ролята на функционалния ядрено-магнитен резонанс и методите, базирани на изкуствен интелект, във вашия подход към изследването на ментални заболявания?
С помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс по неинвазивен път имам възможност да оценя мозъчните функции в покой и при специфичен стимул. Това се случва при оценка на хемодинамичния отговор в резултат на нормална мозъчна активност или стимулирана такава. В конкретното изследване пациентите преминават първо през клинична оценка на заболяването, след което се прави магнитен резонанс. В него има три основни типа серии. По време на първата се оценява структурата на мозъка – вижда се дали има, или отсъстват груби аномалии. През втората казваме на пациентите да си затворят очите и да се постараят да не мислят за нищо конкретно. Целта е да оценим функцията на мозъка в покой. При третата серия подаваме на пациента специфичен стимул и очакваме ответна реакция – може да бъдат различни тестове с въпроси или картинки. Тук пациентът има определена задача. Например, когато види две еднакви картинки, да натисне бутон или да отговори на въпрос по конкретен начин.
След като изследването приключи, настъпва частта с обработката на цялата информация. Екипът ни работи с различни софтуери, базирани на специализирана програма за изчисления, чрез които можем да видим дисфункция в някои мозъчни региони или цели невронни мрежи. Също така заедно с колеги от Лозана, Швейцария, разработваме нови методи, базирани на изкуствен интелект, благодарение на които обработваме информацията по много по-комплексен начин.
Как се надявате, че вашето изследване ще допринесе за подобряване на качеството на живот на хората, засегнати от шизофрения, в България и по света?
Използвайки получените резултати, се доближаваме все повече до разгадаването на мозъчните функции при психиатричните заболявания. При дефиниране на определени региони с повишена или понижена активност сме една стъпка по-близо до по-ранното овладяване на състоянието на пациентите, както и до по-прецизен терапевтичен подход. Всичко това би помогнало за по-благоприятно развитие на заболяването. Невронауката е поле, което предлага модерни, интересни и комплексни идеи и решения на основни въпроси в тази област. С това изследване допринасяме за развитието й както на национално, така и на глобално ниво.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват изследователите в областта на невронауката, особено когато става въпрос за изучаване на негативните форми на шизофрения?
Един от основните проблеми в това поле е липсата на дефинирана норма. Все още не са описани и утвърдени всички мозъчни вариации и кои от тях могат да се сметнат за патологични. Учени от цял свят работят по проблема, но събирането на подобен вид данни е бавен и отнемащ време процес. За съжаление, за генезата на психиатричните заболявания все още няма категорични данни, особено за негативните форми при шизофрения. Мисля, че по-задълбоченото проучване на тези симптоми е важно както от научна гледна точка, така и от социална, тъй като интегрирането на пациентите в ежедневни дейности е много важно за по-доброто им съществуване и справяне с всекидневни проблеми. Реших да се фокусирам повече върху тази симптоматика, тъй като изявата й е свързана с инвалидизиране на пациентите и утежняването на хода на болестта, а не бива да пропускаме и стигматизирането на тези хора в обществото.
Как можем да запалим интереса на момичетата към науката?
Както казва Аристотел: „Всички хора по природа се стремят към познание“. Затова и моят съвет би бил да проявяват любопитство и интерес към заобикалящия ни свят, който ни е познат, но и крие много загадки. Да разширяват знанията си ежедневно не само в сферата, в която работят, но и в други сфери на живота
Мотото на националната програма е, че светът има нужда от наука, а науката – от жени. А от какво имат нужда жените в науката?
Както вече отбелязах, в науката по-важни са идеите, а не полът. Светът днес на първо място има нужда от идеи, които да бъдат приложени в науката. Жените трябва да бъдат подкрепяни да се занимават с наука и да реализират откритията си, да бъдат насърчавани да търсят отговори на вълнуващите ги въпроси. Научните изследвания са поле за изява на креативните, знаещите и можещите и всеки, вдъхновен от някаква идея, има своето място в него.
