На 5 май преди девет години нелепо загина любимият на всички ни български актьор Чочо Попйорданов.
Заради падане от високо той изпадна в кома, но 15-часовите усилия на лекарите не успяха да го спасят.
Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов - дългогодишен директор на Киноцентър "Бояна", генерален директор на БНТ през 1998 г., директор на Сатиричния театър, и лекарят д-р Катя Попйорданова.
Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов-Орце, водача на солунските атентатори.
През 1989 г. Петър Попйорданов завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Играе в трупите на Театър "София", Малък градски театър "Зад канала", а от 1994 г. и в Народен театър "Иван Вазов".
Най-известните му театрални роли са в постановките "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно", "Декамерон", "Хъшове", "Призраци в Неапол", "Хеда Габлер".
Чочо Попйорданов има много роли във филмови продукции, сред които "Вчера" (1988), "А сега накъде" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Аз, Графинята" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Сомбреро блус" (1999), телевизионните сериали "Дунав мост", "Хайка за вълци", "Хъшове", "Врабците през октомври" и "Под прикритие" и др.
Популярност му носи и участието в телевизионното шоу "Клуб НЛО" на БНТ.
Носител е на множество награди, сред които за мъжка роля на фестивала "Златна роза" през 1994 г. (за "Граница", "Онова нещо", Кладенецът", "Козият рог", "Вампири, таласъми" и "Сезонът на канарчетата"), Аскеер през 1997 г. за ролята на Джим Къри в спектакъла "Човекът, който прави дъжд" и награда "Златен Баяр" в Белгия за "Граница".
„Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много“, казва той. „Любовта не е план – първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб.“
Ето и още от любимите ни негови цитати:
Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.
Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.
Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач.
Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.
Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.
Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: „Не. Мен има кой да пази”, и посочи с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора независимо от духа и от волята си. Това е.
Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.
