На 7 януари 2025 г. Георги Господинов – един от най-значимите съвременни български писатели – отбелязва своя 57-и рожден ден. Роден в Ямбол през 1968 г., Господинов е автор, който вдъхновява читателите не само у нас, но и по света със своите дълбоки и многопластови творби. Неговото творчество е превеждано на десетки езици и е отличавано с множество престижни награди, сред които и международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“.
Завършил българска филология в Софийския университет, Господинов продължава с академична кариера, като защитава докторска дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“. Още от първата си стихосбирка „Лапидариум“, той печели признание, а през годините ни дарява с поетични и прозаични произведения, които се превръщат в неотменима част от съвременната литература.
В чест на рождения му ден, нека си припомним десет цитата от неговите книги, които улавят същността на неговото творчество:
- „Как си? Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка.“
- „Има някаква граматика на остаряването. Детството и младостта са пълни с глаголи. … Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта — бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.“
- „Меланхолията бавно залива света… Нещо е зациклило във времето и есента не иска да се отмести, всеки сезон е есен. Световната есен. Пътуването също не лекува тъга. Трябва да се търси нещо друго.“
- „Колко траят думите ли? … Да приемем, че колкото дъха, с който ги изговаряш и я отпращаш към пристанището на другия. Може да умре, преди да стигне дотам, да потъне по пътя, да се сблъска с флотилия от чужди думи.“
- „Онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. … Нищо освен животът, в цялата му пълнота.“
- „На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено.“
- „Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече.“
- „Гледах очуканите, ръждясващи винкели на остъклените тераси. Тази малка сиромашка хитрост, да си затвориш единствената тераса, да й сложиш стъкла и перденца, да я превърнеш в аквариум…“
- „За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, а аз опитах безразборна география. … Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки?! Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.“
- „Във вестниците, които обработвах преди време, пишеше, че unfriend е думата на 2009... Разприятелявам се... С времето приятелите изчезват по различен начин.“
Георги Господинов не само улавя времето, но и ни учи как да се вглеждаме в него. Нека на този ден му пожелаем здраве, вдъхновение и още множество моменти, превърнати в литература.
