Малала Юсафзаи е родена на 12 юли 1997 г. в Мингора, Пакистан – държава, в която, когато в семейството се роди момиченце, това не е най-радостната новина.

За щастие бащата на Малала, Зиаудин Юсафзай, е решен да ѝ осигури всички възможности, които има едно момче. Самият той е изявен социален активист и учител, като създава и ръководи девическо училище в селото, в което живеят.

„Обичах училището“, спомня си Малала. „Но всичко се промени, когато талибаните поеха контрола над нашия град в долината Сват. Екстремистите забраниха много неща - като притежаването на телевизор и пускането на музика - и наложиха сурови наказания за тези, които се противопоставят на техните заповеди.“

Снимка: Getty

Пакистантските талибани започват да налагат строги ислямски закони, разрушавайки или затваряйки училищата за момичета, забранявайки на жените всякаква активна роля в обществото и извършвайки самоубийствени атентати.

„През януари 2008 г., когато бях само на 11 години, се сбогувах със съучениците си, без да знам кога – и дали някога – ще ги видя отново“, разказва Малала.

Семейство Юсафзай бяга от региона, за да запази своята безопасност, но се връща у дома, когато напрежението и насилието намаляват.

Снимка: Getty

На 1 септември 2008 г., когато Малала е на 11 години, баща ѝ я води в местен пресклуб в Пешавар, за да протестира срещу затварянето на училище, и тя произнася първата си реч:

„Как смеят талибаните да отнемат основното ми право на образование?“

Нейната реч е разгласена в цял Пакистан. Под името Гул Макай, Малала започва да пише редовно за британската медия BBC, описвайки как живеят младите жени в Пакистан. Тя изпраща 35 текста, които са преведени на английски и стават достояние на европейското общество.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Malala Yousafzai (@malala)

През февруари 2009 г. Малала прави първата си телевизионна изява, като е интервюирана от пакистански журналист в актуално предаване.В края на същия месец, в отговор на нарастващата обществена реакция в Пакистан, талибаните се съгласяват на прекратяване на огъня, премахване ограничението срещу момичетата и им позволяват да посещават училище при условие, че носят бурки.

Въпреки това насилието се възобновява само няколко месеца по-късно, през май, и семейство Юсафзай отново е принудено да потърси убежище извън Сват, докато пакистанската армия не успее да изтласка екстремистите.

Снимка: Getty

Междувременно Малала участва в заснемането на два документални филма заедно с репортер на The New York Times. Също така се среща със специалния пратеник на САЩ в Афганистан и Пакистан, Ричард Холбрук, и го моли да помогне в усилията ѝ да защити правото на образование на момичетата в Пакистан. След като става ясно също, че тя стои и зад статиите на BBC, Малала започва да получава публично признание за своя активизъм.

През октомври 2011 г. тя е номинирана от правозащитника Дезмънд Туту за Международната детска награда за мир. Същата година е удостоена с първата пакистанска национална младежка награда за мир, по-късно преименувана на Национална награда за мир Малала.

Снимка: Getty

Нейният активизъм и публичното противопоставяне на режима на пакистанските талибани обаче превръщат момичето в мишена.

„През октомври 2012 г., докато се прибирах от училище, маскиран въоръжен мъж се качи на училищния ми автобус и попита: „Коя е Малала?“ След това ме простреля в лявата част на главата.“

Пакистанските талибани и техният лидер Маулана Фазлула поемат отговорност за покушението срещу нейния живот.

Снимка: Getty

10 дни по-късно Малала се събужда в болница в Бирмингам, Англия. Лекарите и медицинските сестри ѝ разказват какво ѝ се е случило, както и че хора в целия свят са се молели за възстановяването ѝ.

Покушението предизвиква протести и каузата на Малала е подета по целия свят, включително от специалния пратеник на ООН за глобалното образование Гордън Браун. Той представя петиция, призоваваща всички деца по света да се върнат в училище до 2015 г. Тази петиция води до ратифицирането на първия законопроект за правото на образование в Пакистан.

С баща ѝ, когото тя описва като неин „съюзник и вдъхновение“, създават Malala Fund, благотворителна организация, посветена на това да даде възможност на всяко момиче да постигне бъдещето, което избере. Като признание за тази работа Малала получава Нобеловата награда за мир през декември 2014 г. и така става най-младият носител на това престижно отличие.

След месеци на операции и рехабилитация момичето се събира със семейството си в техния нов дом в Обединеното кралство. Макар че се е спасила от опасността в родината си, тя не забравя своята мисия и всички, които страдат в Пакистан.

„Тогава разбрах, че имам избор: мога да живея спокойно или да се възползвам максимално от този нов живот, който ми беше даден. Реших да продължа борбата си, докато не стане възможно всяко момиче да тръгне на училище.“

Снимка: Getty

През 2018 г. Малала започва да учи философия, политика и икономика в Оксфордския университет. Тя продължава да се бори за това всички момичета да получат безплатно, безопасно и качествено образование.

„Пътувам в много страни, за да се срещна с момичета, които се борят с бедността, войните, детските бракове и половата дискриминация за посещение в училище. Malala Fund работи така, че техните истории, като моята, да могат да бъдат чути по целия свят.“

Фондацията ѝ инвестира в педагози и активисти от развиващите се страни и държи лидерите отговорни за техните обещания към момичетата.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Malala Yousafzai (@malala)

През 2013 г. Малала Юсафзай печели наградата на ООН за правата на човека, която се присъжда на всеки пет години. Номинирана за Нобелова награда за мир и през 2014 г. печели наградата, като става най-младият Нобелов лауреат в света. През юли 2015 г., с подкрепата на фонда си, тя отваря училище за момичета в Ливан за бежанци от Сирийската гражданска война.

Днес Малала си дава сметка, че има още 130 милиона момичета по света, които все още не ходят на училище. Затова и нейната работа за образование и равенство не е приключила.

„Заедно можем да създадем свят, в който всички момичета могат да учат и да бъдат лидери“, е нейното послание.

Прочетете още: 

• Бракът като присъда и сделка: какъв е животът на децата булки по света 
• Малка стъпка за голяма промяна: полицайката, която говори вместо онези, които не могат   
• С достойнство пред несгодите: Историята на финансистката от Кения, която работи като кондуктор    
• Модерните амазонки: Как група мексикански жени пребори стереотипите чрез спорт