Актрисата Ан Хечи си отиде на 53-годишна възраст след автомобилна катастрофа на 11 август 2022 г., но автобиографията ѝ „Наричай ме луда“ (“Call Me Crazy”), издадена през 2001 г. и вече изчерпана от тираж, набира отново популярност. И неслучайно, предвид нейния необикновен и болезнен живот.
Родена на 25 май 1969 г. в Аурора, Охайо, Хечи е отгледана в консервативно религиозно семейство на домакиня и директор на църковен хор. Тя е най-малкото от общо пет деца, а психичните ѝ проблеми започват, след като е сексуално насилвана от своя баща. Доналд Хечи води таен хомосексуален живот и умира от СПИН, когато Ан е на 12-годишна, оставяйки майка ѝ Нанси и останалите четири деца в трудно финансово положение.
За да помогне на семейството, бъдещата звезда започва първите си актьорски изяви на театрална сцена в Ню Джърси. Три месеца след смъртта на баща ѝ се случва друга трагедия – по-големият брат на Ан умира в автомобилна катастрофа. Това кара семейството да се премести в Чикаго, където Хечи участва в училищна пиеса и е забелязана от агент, който ѝ предлага прослушване.
Още от Известни
-
От мащеха до любяща майка: какво е да си доведен син на Барбара Стрейзънд
-
Родителите на Брад Пит се оплакаха - Анджелина не дава да се виждат с внуците
-
Първата "Мис България" Бранимира Антонова на 72: Edna история за красота, любов и сила
-
Прекрасна, обичана и много вдъхновена: Какво се случва с Мирела от "Игри на волята"
Възможността Ан да намери работа в развлекателната индустрия допълнително влошава отношенията с майка ѝ, която е против нейната дъщеря да отиде в Ню Йорк, за да следва актьорската си мечта. Двете се отчуждават още когато Нанси Хечи не приема твърденията на Ан за насилие от страна на Доналд.
Същото мнение споделя и сестрата на Ан – Абигейл, другото единствено оцеляло дете в семейството. Докато бъдещата актриса подозира, че автомобилната катастрофа, в която умира брат ѝ, може да е самоубийство, останалите две жени в семейството пренебрегват тези опасения. А щом Нанси се омъжва повторно през 2008 г., с Ан се отдалечават още повече една от друга.
По-късно в автобиографията си актрисата споделя, че за да се справи с травмата от насилието, преживяно като дете, тя развива свое алтер-его – възприема себе си като небесно извънземно на име Селестия (самата тя се казва Селест Ан Хечи). „Вярвах, че съм от друга планета. Мисля, че бях луда“, споделя тя. Селестия присъства и в зрелия живот на Хечи – по време на двугодишната ѝ връзка с бащината фигура Стив Мартин (с 24 години по-възрастен от нея) и трите години, през които е обвързана с Елън Дедженърис.
Раздялата на двете актриси през 2000 г. се оказва особено болезнена за Хечи. Впоследствие тя разказва, че по това време вътрешният ѝ глас я кара да се качи на космически кораб и да вземе екстази – тогава тя е намерена да се скита замаяна във Фресно, Калифорния. За този случай актрисата признава: „Фресно беше кулминацията на едно пътуване и свят, в който мислех, че трябва да избягам, за да намеря любовта.“ Тя определя това като края на своята лудост.
Няколко месеца по-късно тя започва връзка с оператора Колман Лафун, с когото се запознава по време на снимките на незавършен документален филм за Дедженърис. Двамата стават родители на момче на име Хоумър, а година по-рано се женят – през 2001 г. актрисата издава и автобиографията си.
„Не съм луда“, казва по това време в интервю за 20/20. „Но животът е луд. Бях отгледана от лудо семейство и ми отне 31 години, за да изкарам лудостта от себе си.“ Мемоарите „Наричай ме луда“ се превръщат в „национален бестселър и бестселър на New York Times“, а след смъртта на актрисата продавачи в Amazon го предлагат като „колекционерски предмет“, чиято цена варира между $200 и $750 за копие.
Книгата е описвана като „болезнена автобиография“, „препълнена с емоции“, а макар в мемоарите да споделя за хомосексуалните си отношения с Дедженърис, каквито преди повече от 20 години все още не са широко приемани в публичното пространство, най-голямо внимание получават откровенията за психичните ѝ проблеми – тема, по която набира популярност едва напоследък.
Говорим си за...
„Тя говореше за ментално здраве преди да е приемливо да се говори за тези борби“, казва актрисата Емили Бергъл в Instagram публикация, посветена на покойната Хечи. Според Бергъл не е „не е изненадващо“, че Хечи е озаглавила мемоарите си „Наричай ме луда“, определяйки себе си по този начин на всеослушание преди някой друг да го е направил публично.
„Ан беше не само гений, но и един от най-удивително концентрираните и подготвени актьори, с които съм работила. Не мисля, че някога съм я виждала да сгреши. Единствената шега, която съм правила относно Ан, беше, че вероятно не е имала психичен срив, а наистина е била извънземно, защото нейната сила изглеждаше свръхчовешка“, казва още Бъргъл, която се познава с покойната си колежка от снимачната площадка на сериала “Men In Trees” от 2006 г., продължил два сезона.
Там Хечи намира следващата си любов след като се разделя със съпруга си Колман Лафун. С актьора Джеймс Тъпър възнамеряват да останат „завинаги сгодени“, като така и не сключват брак. През 2009 г. се ражда синът Атлас, но в началото на 2018 г. двойката се разделя.
„Обичам те завинаги“, написа Тъпър в своя Instagram профил след смъртта на бившата си съпруга, докато първият ѝ съпруг отправи дълго дълго изявление с видео. „Бих искал да мисля, че тя е свободна, не изпитва болка и се радва на това, което е по пътя ѝ. Тя имаше много какво да каже. Беше смела и безстрашна, обичаше наистина силно и никога не се страхуваше да каже какво мисли и във какво вярва“ споделя Колман Лафун. „И винаги беше любов, всичко е било от любов. Така че, сбогом Ан. Обичам те!“.
Поддържащите живота на Ан Хечи системи биват изключени след получените тежки изгаряния и травми заради катастрофата на 5 август 2022 г. Отдавнашно желание на актрисата е органите ѝ да бъдат дарени, а няколко дни след смъртта става ясно, че нейното семейство е намерило подходящ рецепиент.
„Даването на съвет е сложно. Колкото повече остарявам, толкова по-малко съвети давам“, казва Хечи, но истината е, че не са и нужни, когато целият ѝ живот може да служи като съвет, събран накратко в други нейни думи: „Важно е да говорите за обичта към себе си, за своите трагедии и нещата, които ви карат да израствате.“
Прочетете още:
- Вечната борба на Шинейд О’Конър между живота и смъртта
- Да живееш 30 години с рак: вдъхновяващата борба на Оливия Нютън-Джон, за която „всеки ден така или иначе е подарък“
- „Туморът, който се хранеше с мен“: неизказаната история на Бриджит Бардо
- Да се откажеш от дъщеря си заради религията: мистериозната история на Том Круз и Сури
- Когато прошката лекува: как Лили Колинс се справя с травмата, причинена от баща ѝ Фил Колинс