Тази седмица Мариян Станков - Мон Дьо ни представи жена с минало... и бъдеще. Актрисата Бойка Велкова в разговор за маските, красотата, вечността, любовта и табутата.
Определят я като кралица, като жена, заради която биха се водили войни. Тя обаче с нейната великолепна женственост и елегантност казва скромното: „Аз съм едно обикновено момиче“. Това е интервю и за промяната, през която минава актрисата, за да бъде жената, която е днес.
„Моята лична приказка е „Пепеляшка“. Когато съм на сцената, съм с кристални пантофки, в различни роли. Но когато се прибера, слагам гумените ръкавици и почиствам къщата и се грижа за това много сериозно“, споделя тя.
За жената в огледалото
„Бойка Велкова е влюбена в живота, пълна с енергия, обичаща вятъра, морето, близките си, ролите си. Моят живот е пробуждане, път към осъзнаване.“
На въпроса има ли вече отговор коя е тя
„Воин. Войник.“
За професия актриса
„Като цяло, цялата професия е потискаща, защото ти си избиран, предпочитан. Красотата ставаше бреме, когато режисьорите казваха „Тя няма да се справи с тази роля, защото изглежда по еди-какъв си начин.“
За ролята, която би изиграла отново, по съвършено различен начин
„Тези роли, които не съм послушала, и съм си правила каквото искам. Една от любимите ми роли е на Бланш в „Трамвай „Желание“ по Тенеси Уилямс с режисьор Коко Азарян. Това е една жена, различна от всички останали, на която не се дава шанс. Моли да започне живота си отначало, но не ѝ позволяват. Тази изпаднала жена се оказа много мъдра, много чиста, въпреки глупостите, които е направила, така че ме научи на много.“
За това какво я отличава от другите актриси в България
„Може би луничките и червената коса ме правят различна.“
За излишното в живота
„Трябва да се науча да мълча повече. Много коментари, много приказки, много мнения. Просто една говорилня, един кокошарник... Трябва да се науча да мълча.“
За любовта
„Ще правя 30 години с Теодосий и разбира се, че са се случвали различни неща, имало е напрежение. Но за 30 години това е било не повече от пет пъти.“
За живота с него в една дума
„Песен.“
За болката и съжалението
„Че не се научих, а и още се уча, да обичам хората така, както обичам себе си. Да проявявам повече емпатия, дълбоко разбиране и приемане.“
Кога бурите в човек се превръщат в летни бризове? Кога разбираш, че провалите са енергия, която ти показва нови хоризонти? Как любовта може да те преобрази?
Отговорите на всички тези въпроси ще намерите във видеото.
Още за четене:
- „Създадох Яна Маринова като продукт, който трябва да бъде успешен“: тежкото признание на една актриса, преминала през ада
- Алекс Сърчаджиева: „Благодаря ти за всичко, мило мое момче“
- Българската гордост в световната мода: дизайнерът Невена Николова пред Мон-дьо
- Българката, в която светът се влюби: първото интервю на Мария Бакалова в България
- Порасналата, вдъхновяващата: Луиза Григорова-Макариев е всичко друго, но не и обикновено момиче
- Честито! Сантра разкри, че ще става майка
- Мон Дьо и изкуството да надникнеш в човешката душа