Елизабет Втора изрази подкрепата си към Великобритания по време на епидемията от коронавирус с историческа реч в неделя. Телевизия BBC излъчи предварително заснет запис на 93-годишната кралица от замъка Уиндзор, където тя направи безпрецедентно обръщение към нацията.
Това е петият път, в който монархът записва реч извън коледната традиция – предишните изключения са диамантеният ѝ юбилей през 2012 г., смъртта на Кралицата майка (2002 г.) и тази на принцеса Даяна (1997 г.), както и през 1991 г. по повод войната в Персийския залив.
Монархът благодари на медицинските работници от името на всички граждани и вдъхна кураж, оценявайки мащаба на сегашното предизвикателство:
„Докато и преди сме се сблъсквали с предизвикателства, това е различно. Този път се обединяваме заедно с всички нации по цял свят в общо начинание, използвайки големия напредък на науката и нашето инстинктивно състрадание, за да се възстановим. Ще успеем - и този успех ще принадлежи на всеки един от нас.“
Облечена в зелена рокля, с перли и диамантена брошка, кралицата сподели за преживяванията по време на предишни кризи, включително Втората световна война: „Това ми напомня за първото телевизионно обръщение, което направих през 1940 г., с помощта на сестра ми. Като деца ние говорихме тук, от Уиндзор, на децата, които бяха евакуирани от домовете си и изпратени поради съображения за тяхната безопасност. Днес още веднъж мнозина ще изпитат болезнено чувство за раздяла с любимите си хора. Но сега, както и тогава, дълбоко в себе си знаем, че това е правилното нещо.”
Прочетете тук пълната реч на кралица Елизабет Втора:
„Обръщам се към вас, знаейки, че се намираме във време на нарастващи предизвикателства. Време на сътресения в живота на нашата страна: сътресения, които донесоха мъка на някои, финансови затруднения на мнозина и огромни промени в ежедневието на всички нас.
Искам да благодаря на всички на фронтовата линия на Националната здравна служба, както и на работниците, полагащи грижи, и на тези, които изпълняват основни роли, които безкористно продължават ежедневните си задължения извън дома в подкрепа на всички нас. Сигурна съм, че нацията ще се присъедини към мен в уверението, че това, което правите, се оценява и всеки час от вашата упорита работа ни доближава до завръщането към по-нормални времена.
Искам също да благодаря на тези от вас, които остават вкъщи, като по този начин помагат да защитим уязвимите и да пощадим много семейства от болката, изпитана вече от тези, които са загубили близки. Заедно ние се справяме с тази болест и искам да ви успокоя, че ако останем единни и решителни, тогава ще я преодолеем.
Надявам се през идните години всички да могат да се гордеят с начина, по който са отговорили на това предизвикателство. И тези, които идват след нас, ще кажат, че британците от това поколение са толкова силни, колкото и всички други. Това, че атрибутите на самодисциплина, тоест, тихата добронамерена решимост и усещането за сплотеност все още характеризират тази страна. Гордостта с това кои сме ние не е част от нашето минало, тя определя нашето настояще и нашето бъдеще.
Моментите, когато Обединеното кралство се събира, за да аплодира работниците, осигуряващи грижа, ще бъдат запомнени като израз на нашия национален дух, а негов символ ще бъдат дъгите, нарисувани от децата.
В рамките на Общността на нациите и по целия свят видяхме сгряващи сърцето истории за хора, които се обединяват, за да помагат на другите, било то чрез доставяне на пратки с храна и лекарства, внимание към съседи или преобразуване на предприятия, за да се помогне на усилията за облекчаване.
И макар че самоизолацията понякога може да бъде трудна, много хора от всякакви вероизповедания и такива, които не са религиозни, откриват, че това дава възможност да забавим темпото, да направим пауза и да се отдадем на размисъл с молитва или медитация. Това ми напомня за първото телевизионно обръщение, което направих през 1940 г., с помощта на сестра ми. Като деца ние говорихме тук, от Уиндзор, на децата, които бяха евакуирани от домовете си и изпратени поради съображения за тяхната безопасност. Днес още веднъж мнозина ще изпитат болезнено чувство за раздяла с любимите си хора. Но сега, както и тогава, дълбоко в себе си знаем, че това е правилното нещо.
Докато и преди сме се сблъсквали с предизвикателства, това е различно. Този път се обединяваме заедно с всички нации по цял свят в общо начинание, използвайки големия напредък на науката и нашето инстинктивно състрадание, за да се възстановим. Ще успеем - и този успех ще принадлежи на всеки един от нас.
Трябва да се успокояваме с това, че макар да има все още какво да изтърпим, по-добрите дни ще се завърнат: отново ще бъдем с приятелите си; отново ще бъдем със семействата си; ще се срещнем отново. Но засега изпращам своята благодарност и най-топли благопожелания на всички вас.“
