На днешната дата преди 93 години се ражда музикалната легенда Рей Чарлс. Затова ви споделяме спомени и любопитни факти за живота на изпълнителя:
Рей Чарлс е американски певец и пианист с най-големи заслуги за изграждането на звученето на со̀ула. Рожденото му име е Рей Чарлс Робинсън, но го съкращава при влизането си в развлекателната индустрия, за да предотврати объркване с известния боксьор Шугар Рей Робинсън.
Още от Известни
-
От мащеха до любяща майка: какво е да си доведен син на Барбара Стрейзънд
-
Родителите на Брад Пит се оплакаха - Анджелина не дава да се виждат с внуците
-
Първата "Мис България" Бранимира Антонова на 72: Edna история за красота, любов и сила
-
Прекрасна, обичана и много вдъхновена: Какво се случва с Мирела от "Игри на волята"
Рей Чарлс е роден на 23 септември 1930 година в Олбани, Джорджия. Започва да ослепява на около 5-годишна възраст и е напълно сляп, когато е едва на 7 години. По собствените му думи той дори не получава диагноза за състоянието си.
Според някои източници липсата на зрение се дължи на глаукома; други пък го отдават на инфекция от сапунисана вода, която не е подложена на своевременно лечение. Независимо каква точно е причината, той постъпва като ученик във Флоридското училище за слепи и глухи в Сейнт Огастин във Флорида. Когато е на 15 години, майка му Арета Уилямс умира. Баща му Бейли Робинсън също умира, когато Рей е още юноша. Така той започва работа като музикант във Флорида, а през 1947 година се мести в Сиатъл – в срещуположния край на страната. Скоро започва да прави музикални записи и Baby, Let Me Hold Your Hand (1951) се превръща в първата му хитова песен.
През декември 1954 година Рей Чарлс записва песента I Got A Woman за „Атлантик Рекърдс“. За първи път се случва музикант да смеси по успешен начин блус и госпъл в една единствена композиция и през 1955 година тя се изкачва на върха на националната класация за ритъм енд блус. Песента създава известна полемика, тъй като според част от афроамериканското общество църковната музика, госпълът, не бива да се смесва с дяволската музика – блуса.
До 1959 записва още няколко ритъм-енд-блус хита, включително A Fool For You (№1), This Little Girl Of Mine, Lonely Avenue, Mary Ann, Drown In My Own Tears(№1) и The Night Time (Is The Right Time) (№5). Тези песни са записани от „Атлантик“ на албумите Ray Charles, Yes Indeed! и The Genius Sings The Blues. По това време той наема младата женска група „Кукис“ (The Cookies) от Филаделфия за бек-вокалисти. С тях записва музика в Ню Йорк и решава да промени името им на „Рейлитс“ (The Raelettes).
През 1959 година записва What'd I Say, която води началото си от импровизация от един от концертите на Чарлс. Песента достига първа позиция в класацията за ритъм енд блус и става първата песен на Чарлс, достигнала Топ 10 на поп музиката (№6). През същата година записва албума The Genius Of Ray Charles, в който Куинси Джоунс поема част от аранжимента. През 1960 Чарлс напуска „Атлантик“ и подписва договор с „Ей-Би-Си Парамаунт Рекърдс“ (ABC-Paramount Records), които му предлагат по-високи приходи от лицензни такси, пълен художествен контрол и собствеността върху оригиналния (мастър) запис.
Говорим си за...
Чарлс продължава да постига успехи в поп музиката с хитови песни като Georgia On My Mind, Hit The Road Jack , One Mint Julep и Unchain My Heart. Записаните от него албуми Modern Sounds In Country And Western Music (1962) и Modern Sounds in Country And Western Music, Vol. 2 (1962) популяризират кънтри музиката. Неговата версия на песента на Дон Гибсън I Can't Stop Loving You (1962) оглавява класациите за поп и ритъм енд блус музика съответно 5 и 10 седмици. Тя също така е първата и последна негова песен, която става номер едно във Великобритания.
През 1963 година създава своя собствена звукозаписна компания, наречена „Танджърин Рекърдс“, за чието разпространение се грижи „Ей-Би-Си Парамаунт“. Прави поп хитовете Busted (№4) и Take These Chains From My Heart (№8), както и Here We Go Again (№15), която записва отново през 2004 година с Нора Джоунс.
В края на 60-те и през 70-те Чарлс издава музика от време на време. Неговата версия на Georgia On My Mind е обявена за песен на щата Джорджия на 24 април 1979 година, а самият Чарлс я изпълнява в сградата на щатския парламент на Джорджия. Постига успех и с версията си на America The Beautiful.
През ноември 1977 година е домакин на шоуто „Събота вечер наживо“. Има малка роля във филма „Блус Брадърс“ (1980). През 1985 година песента The Right Time е включена в епизода „Честита годишнина“ (Happy Anniversary) на Шоуто на Козби по Ен-Би-Си. През 1986-а пее America The Beautiful на Кечмания 2. Участва в реклама на „Пепси“ в началото на 90-те, в която популяризира фразата You Got The Right One, Baby!. Чарлс е един от редицата известни музиканти, записали благотворителния сингъл We Are The World (1985) в подкрепа на бедните и гладуващите в Африка.
През 1981 година прави турне в ЮАР. Това поражда дебати поради апартхейда в африканската държава, от една страна, и подкрепата му спрямо Мартин Лутър Кинг и Движението за граждански права през 60-те, от друга.
През 1989 записва кавър на песента Itoshi No Ellie на японската група „Садърн Ол Старс“, която излиза под името Ellie My Love за телевизионна реклама на японската пивоварна компания „Сънтори“. От песента са продадени над 400 000 бройки и тя се превръща в най-продавания сингъл на годината, записан от западен музикант на японския музикален пазар.
Изпълнява музика при две президентски встъпвания в длъжност: през 1985 за втория мандат на Роналд Рейгън и през 1993 за първия мандат на Бил Клинтън. През 1990 година участва, заедно с Чака Хан, в хита I'll Be Good To You от 1990 година на Куинси Джоунс.
Последният му студиен албум Genius Loves Company излиза през август 2004 година, два месеца след смъртта му. Състои се от дуети с почитатели и съвременници: Би Би Кинг, Нора Джоунс, Натали Коул, Елтън Джон, Гладис Найт, Даяна Крол, Ван Морисън, Уили Нелсън и други. Албумът става носител на осем награди „Грами“.
През октомври 2004 излиза биографичният филм „Рей“, режисиран от Тейлър Хекфорд. Джейми Фокс изпълнява ролята на Рей Чарлс и получава „Оскар“ за най-добра мъжка роля през 2005.
Рей Чарлс е единственият изпълнител, получавал Грами в продължение на 50 години.
През 1965 година е арестуван за трети за път за притежание на хероин, но се отървава от затвора, след като се излекува от зависимостта си в клиника в Лос Анджелис. Прекарва една година с условна присъда през 1966 г., когато сингълът Crying Time достига №6 в класацията на „Билборд“ „Хот 100“.
Жени се два пъти и е баща на 12 деца от 9 различни жени – първото се ражда около 1950 г., а последното – около 1987 г. Първият му брак (с Ейлийн Уилямс) не трае дълго: от юли 1951 до 1952 г. Има три деца от втората си съпруга – Дела Беатрис Хауърд Робинсън, за която е женен от април 1955 до 1977 г. После негова дългогодишна приятелка е Норма Пинела. През декември 2002 г. по време на семеен обяд дава на всяко едно от децата си по един милион долара.
Рей Чарлс умира на 73 години на 10 юни 2004 г. в дома си в Бевърли Хилс, Калифорния, след заболяване на черния дроб, заобиколен от семейството и приятелите си. Погребан е в гробището в Ингълуд.