В един от най-емоционалните епизоди на подкаста „Елизабетско“, Азис сваля всяка защита. Без грим и образи, без блясък и скандали – просто човек, който разказва за живота си с болезнена откровеност. Разговорът минава през кариерата, любовта, родителството, но най-дълбоко отеква изповедта му за домашното насилие, което бележи детството му.
„Израснал съм в семейство, в което имаше чудовищно насилие. Заради алфа-мъжкар, който не може да си прибере еди-какво си в гащите.“
Азис разказва как е виждал баща си да пребива майка му. Спомен, който не само не избледнява, а е оставил траен отпечатък върху него.
„Да го видиш как с ръцете си смазва майка ти… Как да го обичаш после? Никога не съм го обичал. Винаги ме е било срам от него. И дори когато умря, окото ми не мигна.“
Като дете той застава между тях, опитвайки се да я защити. Спомня си как е извадил нож и е заплашил баща си, за да го спре.
„Казах му – ще те убия. Не бий и мама.“
И макар годините да са минали, травмата остава. А посланието му към мъжете, които посягат на жените си, е еднозначно:
„Ей, бащи, мъже, които биете жените си – децата ви утре няма да ви погледнат. Както аз не погледнах баща си.“
Различността като път, не като избор
Азис споделя, че години наред е искал да бъде „нормален“, да бъде хетеросексуален, просто за да не кара майка си да се срамува от него. Но колкото и да се е опитвал, не е успял. И днес приема себе си не само като артист, но и като човек, който е преминал през срама, изолацията и осъждането.
Майката – спасението и вдъхновението
Въпреки всичко, майка му остава най-важният човек в живота му. Жената, която го е защитавала, дори когато самата тя е била на ръба. Връзката им днес е силна, пропита с взаимно уважение и хумор, но и с признателност. „Носим една и съща душа“, казва Азис.
Голямото завръщане
Извън личната изповед, разговорът минава и през предстоящото грандиозно събитие – концертът му в „Арена Армеец“ на 14 февруари 2026 г. Билетите в Grabo почти са изчерпани година по-рано, а самият Азис казва:
„Ще пея и ще плача. Защото отдавна не съм излизал пред толкова многолюдна българска публика.“
Любовта като болест
В типичния си стил на крайности, Азис не спестява и мислите си за любовта. „Любовта е болест“, казва. „Тя те прави идиот, прави те слаб. Най-мраза да съм влюбен.“ Но не крие, че е преживял и свои болезнени връзки – включително с мъже, с които е имало опит за насилие.
Родителството като мисия
Без да навлиза в подробности, Азис говори с нежност за дъщеря си – младо момиче, което обича животните, бори се за правата на различните и стои далеч от светлините на прожекторите. „Пазя я, за да не я изцапа хорската омраза“, казва той.
Гледайте епизодите на “Елизабетско Podcast” в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube. Следете всичко интересно във Facebook, TikTok и Instagram.