"Аз не обичам с клюки да се калям..." - 39 години без великия Владимир Висоцки - Известни

Образът на гениалния руски бохем, поет, бард с китара и актьор е неизменно свързан с жените около него и би бил непълен без тях. За своя кратък живот, той имал три брака и още много любовни истории, които вълнуват почитателите му не по-малко от песните и стиховете му.

С първата си жена Висоцки сключва брак, когато е едва на19 г. Тя се казва Изолда (Иза) Жукова. Двамата се запознават в театралната студия при МХАТ. И както много други решения в своя живот, и това - да се ожени за Иза, Висоцки взима съвсем импулсивно. Един ден той я завежда вкъщи и обявява на родителите си, че тя е неговата жена. Съвместният им живот обаче трае само няколко години.

Театърът ги разделя. След школата, Иза заминава на работа в Киевския драматичен театър, а през1961 г. вече играе в Ростов на Дон. По това време започва кариерата на Висоцки в театър „Таганка”. Вече го канят и за първите му ролите в киното. Разделите им стават все по-дълготрайни и накрая те се развеждат.

Изолда Висоцка запазва прекрасен спомен от краткотрайния си брак с известния поет: “...Да се живее с Володя беше страхотно... Аз имам какво да си спомням и за нищо не съжалявам. На мен просто ми провървя: имах в живота си огромно щастие. Защото той имаше дарбата да дарява!”

По време на снимките на филма “713-ти иска кацане”, Висоцки се запознава с втората си съпруга – Людмила Абрамова. Първата им среща е толкова впечатляваща, че се разказва като интересна приказка. Близо до хотел “Европа” в Ленинград, подпийналият Висоцки спрял младата жена с молба да му услужи с няколко рубли. Людмила обаче нямала никакви пари и затова просто предложила своя златен пръстен с аметист. С него Владимир Семьонович се разплатил в ресторанта и още същата нощ, предложил на Людмила да му стане жена. На другия ден откупил пръстена ѝ.

Заради проточилия се развод с първата съпруга на Висоцки, двамата успяват да сключат брак едва през1965 г., въпреки че отдавна живеели заедно. Людмила Абрамова ще остане в живота на Висоцки като майката на двете му деца – Аркадий (1962 г.) и Никита (1964 г.) Раздялата и този път е мирна, без спорове и разправии.

След втория си развод, Висоцки преживява няколко мимолетни увлечения, едно от които с млада актриса от театър Таганка. Връзката им е краткотрайна, но се твърди, че от нея Висоцки има дъщеря.

През 1966 г., по време на снимките на филма “Вертикал”, Висоцки се влюбва в екранната си партньорка Лариса Лужина. Тя обаче остава в живота на великия бард, като единствената, отхвърлила любовта му.

Голямата любов на Висоцки обаче, тази, за която се говори почти толкова, колкото и за песните и стиховете му, е френската актриса от руски произход Марина Влади.

За първи път Владимир вижда Марина във филма “Магьосницата” по повестта на Александър Куприн. И както във всички велики любовни истории, той се влюбва в нея от пръв поглед и решава, че тя трябва да бъде негова жена. Те се срещат през1967 г., когато Марина участва в съвместна съветско-френска продукция на киностудия “Мосфилм”. В книгата си “Владимир или прекъснатият полет”, където Влади разказва за тяхната романтична любовна история и за съвместния им живот, съпругата на Висоцки пише за първата им среща: “С крайчеца на окото си виждам, че се приближава млад, нисък, зле облечен мъж.

Поглеждам го бегло,но светлите му очи привличат вниманието ми. Някакво оживление в залата ме кара да прекъсна разказа си и аз се обръщам към него. Той се приближава, хваща ръката ми, без да каже нито дума, стиска я дълго, целува я, след това сяда срещу мен и започва да ме разглежда. Мълчанието му не ме притеснява и ние се гледаме така, сякаш винаги сме се познавали. И аз знам, че това си ти”.

Скоро след срещата им, Сергей Юткевич, известен филмов режисьор по онова време, предлага на Марина ролята на Лиза Мизинова – любимата на Чехов, чийто трагичен живот е описан в “Чайка”. Влади се колебае, но Висоцки я убеждава да приеме ролята, защото така ще може да остане в Москва, а той ще има време да я убеди да стане негова жена. Както споделя и в книгата си, Марина възприема това като шега. Тя обаче приема ролята и няколко години по-късно се омъжва за Висоцки.

Разделите им са чести, въпреки че Марина прави много компромиси с кариерата си, за да се задържа по-дълго в Москва. Приятелите му пък всячески се опитват да му издействат разрешение да излиза извън страната, за да може да посещава жена си в Париж.

Предполага се дори, че Марина е станала член на Френската комунистическа партия, за да получи безсрочна входна виза за СССР и да осигури някакъв вид имунитет за своя съпруг, който вече силно дразни властите с ироничните си и открито критични стихове и песни. Факт е, че бракът му с французойка, и то много популярна, подпомага значително кариерата му. Благодарение на него, Висоцки има възможността да напуска страната си и да прави концерти не само в братски страни като България и Полша, но и в страните зад “желязната завеса”. И той изнася впечатляващите си спектакли пред хиляди хора в Лондон, Париж, Ню Йорк, Торонто, бившия Западен Берлин.

Въпреки че започва като красива приказка, продължилият близо 12 години съвместен живот на Висоцки и Влади съвсем не е безоблачен. В средата на 70-те години, поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от различни опиати.

Прави дори опит за самоубийство. В тези трудни моменти, Марина е до него и по мнението на неговите близки, без нея, трагичният край на Висоцки щял да настъпи много по-рано.

Отношенията им обаче постепенно се влошават и Марина дори споделя пред свои близки, че иска да се разведе, но не й стига смелост да го направи.

През лятото на1980 г., дни преди смъртта си, Висоцки пише на Марина: “Мариночка, любима моя, аз се впускам в неизвестното. Имам чувството, че ще мога да намеря някакъв изход, макар че в този момент съм неустойчив и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се почувствам необходим, полезен, а не само болен. При това искам да ми оставиш някаква надежда, да не приемеш това като скъсване, защото ти си единствената, благодарение на която аз мога отново да стъпя на краката си. Още веднъж, обичам те и не искам да страдаш.

После всичко ще си дойде на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки пише на любовта на своя живот.

В края на дните си поетът изживява още едно силно увлечение. Този път по 18-годишната студентка Оксана Афанасиева.

По това време отношенията му с Марина вече не вървят добре и Оксана често придружава поета по гастролите му. Известният бард дори я нарича “моята последна любов”. И тя наистина остава такава ...