"Ако си възпитан в добър вкус и имаш своите разбирания и убеждения какво е стил и какво просто сезонен каприз, няма как да не изглеждаш в пъти по-добре от някой, облякъл безпомощно тениска с гигантско лого".
Много харесваме Антония Йорданова. Заради великолепната й креативност, бързия и много аналитичен ум, дизайнерския почерк, който оставя следа години наред на българската модна сцена, но най-вече заради смелостта й. Да не й пука. Да не държи да се слее, да се откроява всъщност с лекота, която само тя умее. Самата Антония казва:
"Изключително трудно е да устояваш на толкова масивен натиск, но аз никога не съм изглеждала "обичайно", а да правя дрехи, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, дори на теория. Както казах, не ми харесва да се сливам – нито го умея, нито смятам да полагам усилия в тази посока".
Много кратка биографична справка ще ни каже, че модата е просто в кръвта й. Завършва Училището за Приложни изкуства, където се учи на основи на конструирането, има дългогодишен опит като стилист във водещи модни издания, съвсем на място може да се гордее с бранда си KNAPP, а с годините се превърна в абсолютно мерило за смелост, стане ли дума за мода.
Сега обаче Edna.bg имаме възможност да си поговорим с нея. Поводът е, че по време на специално събитие на "Филип Морис България" бе обявена и колаборацията с Антония Йорданова – първата от поредица инициативи с български артисти от света на модата, дизайна и изкуството, като Филип Морис България планира да развива партньорство с един български артист всяка година.
Вдъхновена от концепцията за устойчива мода, Антония създаде специални мини арт чанти, направени от материали от вече реализирани нейни модни колекции. Моделът на мини арт чантата е създаден, за да бъде перфектният аксесоар за летните дни – в компактен размер, който събира само най-нужното за edna жена на вечерно излизазане.
И бързаме да ви ги покажем в галерията тук =>
По време на събитието се срещнахме и с Полина Нинова, ръководител "Маркетинг и потребителско изживяване за категория бездимни продукти" във "Филип Морис България", която сподели:
"Партньорството ни с Антония се породи от факта, че - също като нея - ние се опитваме да създаваме продукти с по-дълъг живот. Продукти, които купуваш, за да са неразделна част от ежедневието ти. В допълнение към това, с Антония намерихме начин как да създадем нещо ново и прекрасно от нещо старо и обичано, а именно нови мини арт чанти, направени с материали от минали нейни колекции. С това партньорство искаме да покажем, че новият, модерен и смислен начин на живот, е именно устойчивият такъв".
Попитахме Полина и как повторното използване на вещи се вписва в личната й философия за живота, а тя отговори с усмивка:
"Аз имам двама сина и винаги любимите вещи на големия преминават във владение на малкия. Същото се случва всеки ден с неща, които обичам, но смятам, че вече трябва да отидат при някой друг, който също да им се радва и обича. Така с мои приятелки и любими хора успяваме да се зарадваме и заредим с енергия, без да оказваме негативно влияние върху околната среда. Смятам да пазя синьото одеяло на Никола – големият ми син, за първия ми внук – това ще е прекрасна история за лека нощ, за това колко е важно да пазим природата".
А какво разказва самата Антония за устойчивата мода, това да "имаш топки" да се себеизразяваш и защо пожелава на българската мода успех? Вижте в интервюто ни с нея:
Започваме прозаично, но нужно: Какво означава не само за теб, но и за обществото ни устойчивата мода?
Нямам никаква представа какво означава за обществото. Ако говорим за локалните нагласи и информираност, за съжаление, наблюденията ми не са в позитивна насока. Едно общество трябва да е решило базовите си проблеми, за да стигне до етапа, в който е важно какво носи, как изхвърля отпадъците си и т.н. – нашето не е признак за такова. Няма как да говориш за устойчива мода, когато приоритет е да си се погрижил за належащите нужди на домакинството и бюджетът за дрехи стига само за тези, които най-малко се вълнуват какво причиняват на планетата – марките, които попадат в категория fast fashion. Другата половина са заможните потребители, които приоритизират определени марки от високия клас и нямат никакво отношение към толкова ангажираща концепция като устойчивата мода.
Как я прилагаш в твоите колекции и по-специално в този ексклузивен проект в партньорство с Филип Морис България?
Ние работим с фабрики, в които има рециклирани или рециклируеми материи. Би било лицемерно да кажем, че не работим с памук, но се стараем по-често да е органичен, защото той носи по-малко щети при изработката и не само. Същото се отнася и за другите естествени или изкуствени материи, които знаем какво костват на природата, но ние имаме много малко, направо бутиково производство и параметрите, с които участваме в модния свят, са наистина скромни. По този начин не произвеждаме нищо излишно като бройки и все още правим дрехите си (освен мострите) по поръчка. В проекта с Филип Морис използвахме платове от предходни колекции от рециклируеми материи.
Кои са най-сериозните предизвикателства, свързани с производството на устойчиви модни артикули?
В България е предизвикателство генерално да създаваш мода, а какво остава за устойчива. С малки изключения, които можем да отнесем към малкото отдадени на устойчив начин на живот хора, това все още е екзотично понятие, за което хората нямат енергия и желание да разберат повече. Текстилната индустрия в глобален план наистина прави сериозни крачки в изследването и създаването на множество алтернативи на познатите, но така вредни за планетата текстили като памука, например. Как, обаче, да убедиш един човек да инвестира бюджета си в дрехи, които звучат сякаш дошли от друга планета, тъй като, както казах, няма любопитство, нито енергия да прочете що е то рециклиран полиестер или тенсел. Да оцеляваш като дизайнер в България не е лесно, а да застанеш зад кауза, която малцина разбират, камо ли да подкрепят, те обрича на твърде много допълнителни рискове. От там следват и допълнителни обстоятелства като това да намериш откъде да внасяш рециклирани или алтернативни материи, които не са евтини, а при цялата неосведоменост от страна на клиентите, които масово не разбират защо изобщо трябва да се предлага нещо различно от памук и вълна, сами разбирате, че започва един обречен кръговрат, който обрича на крах автора.
Именно в този ред на мисли – какви съвети би дала на жените, които искат да изглеждат различно и актуално, но не разполагат с голям бюджет?
Винаги съм твърдяла, че вкусът няма нищо общо с бюджета. Една от най-близките ми приятелки е създавала прототипи на аксесоари и бижута за имена като DIOR и Loewe, не е финансово възпрепятствана и очевидно работи с усещането си за естетика, но непрекъснато е в секънд хенд магазини и има невероятни находки! Тук обаче идва и тънкият момент с това кой и как може да изнесе дрехата. Също как ще я съчетае! Ако си възпитан в добър вкус и имаш своите разбирания и убеждения какво е стил и какво просто сезонен каприз, няма как да не изглеждаш в пъти по-добре от някой, облякъл безпомощно тениска с гигантско лого. При това не еднократно! Ако искаш да си отличителен винаги намираш начин. въпросът е да стигнеш до този етап от личното себеизразяване.
Разкажи ни как започна твоето пътешествие в света на модата?
Моето модно пътешествие започна на 6 г., когато получих първото си Барби и все още не осъзнавах, че най-силно ме вълнува каква е прическата, какъв е гримът и какви рокли има моята кукла. Следващият етап беше, когато влязох в Училището за Приложни изкуства и се научих на основи на конструирането, а гаджето ми ми подари шевна машина. А усещането, че все пак нещата вървят в правилната посока дойде през 2010 г., когато започнах едновременно работа в сп. ELLE и създадохме KNAPP.
Харесваме те заради твоя открояващ се и индивидуален почерк в работата, но и защото имаш особен афинитет и внимание към всеки детайл. Откъде идват те? Във вените ти ли е, възпитано ли е, съвкупност?
Благодаря! Майка ми и баща ми имаха много вкус, но имахме различна естетика при всички случаи. Въпреки това, мисля, че началото беше наистина с куклите – имам десетки дрехи, обувки, ролки за коса, дори бельо за Барби! За едно дете, което се впечатлява от всичко, това няма как да не се отрази на начина, по който мисли и вижда нещата. Баща ми, от своя страна, много пътуваше и ми носеше наистина невероятни неща. Много по-смели, качествени и запомнящи се от класическия стил, който имаше самият той. Научи ме, че всичко евтино излиза скъпо! Вероятно, затова умело разпознавам качествените и скъпи артикули от посредствените "заместители", но, да, някакъв особен микс е – неговото желание да имам хубави дрехи и обувки и моето лично отношение и усет. Пак той ми купи първото списание, когато бях едва на 7-8 години.
Вероятно през годините има различни личности, които са били муза за творческия ти креативитет. Би ли могла да откроиш няколко такива и кои са последните модни трендсетъри, които би ни посъветвала да следваме?
Не обичам да си създавам кумири и съответно не съм много по трендсетърството. Обичам индивидуалността, а не имитирането на шаблони. Напълно съм ужасена, че с днешна дата не просто е приемливо, а направо задължително да си част от стадото, особено при младите. Отричането на индивидуализма и личния почерк са крайно демотивиращи за мен фактори. Ако аз нося определена дреха, развивам някакъв стил или си правя квадратчета на ноктите, то те се харесват, заради начина, по който ги поднасям аз! Когато някой присвои нещо, характерно за друг човек, няма как да не си личи и за мен това направо е тъжно.
Как мисълта ти устоява под натиска на общите модни тенденции и как успяваш да останеш вярна на своя собствен вътрешен естетичен усет?
Изключително трудно е да устояваш на толкова масивен натиск, но аз никога не съм изглеждала "обичайно", а да правя дрехи, каквито могат да се намерят във всеки търговски център ме унищожава, дори на теория. Както казах, не ми харесва да се сливам – нито го умея, нито смятам да полагам усилия в тази посока. Ето, от година насам нося почти ежедневно черно! Аксесоарите ми стоят предимно недокоснати. Това ми е интересно, защото означава, че се случва нещо с мен, вътре в мен, и то излиза по този начин. Да търся аз кое селебрити или инфлуенсър си е купило еди каква си рокля и аз да избера такава за себе си – не мисля, че е възможен подобен сценарий. С две думи бих могла да заключа, че аз просто "имам топки" да правя това, което искам, но разбирам и страха от отхвърляне, ако не следваш "правилата" и потвърждавам, че да си различен (в какъвто и да било аспект) е повече тежко, отколкото приятно.
Сещаш ли се за момент в кариерата ти, който би определила като повратна точка?
Аз съм пълна с повратни точки! Имам няколко, които са с по-голяма тежест, разбира се и първата несъмнено е моментът, в който Роро ме избра сред повече от 300 души на може би най-мащабният кастинг в ММтв. На пръв, поглед това е като миг от отминал живот, но този шанс, който получих е определящ за много от важните етапи и събития в живота ми впоследствие.
Как си представяш бъдещето на модната индустрия в България и каква роля би искала да играеш в него?
На българската мода пожелавам да съществува изобщо – дори това ще е огромен успех при срамните бройки кандидатстващи в училищата и университетите за изкуства и все по-сериозно нахлуващите от необятната виртуална реалност самозвани стилисти, имидж мейкъри и певици-дизайнерки. Моето място ще е там, където искам да бъде, а това не е нещо, което зная с днешна дата. Много бих искала да имам школа за изкуства за деца – само това е константа от доста време насам.
