Тя носи в себе си една малка вселена и едно голямо сърце. Усмивката ѝ обезоръжава и най-големия песимист, а думите, които излизат от устата ѝ, са също толкова красиви, колкото самата нея.

Ана Пападополу е известна театрална и филмова актриса, която може би познавате от българския сериал "Откраднат живот". Участва в кампанията за пътна безопасност "Да запазим прегръдката жива" в партньорство с NOVA и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

***

Последните няколко месеца са истинско изпитание за българските кино и театър. Как ти се отрази карантината в личен и професионален план? С какви занимания запълни времето си?

Истината е, че за всички тази ситуация беше тежка. Първите два месеца бяха като сюрреални. После, разбира се, след като приемеш нещата, каквито са, се адаптираш. В личен план се справихме относително добре, бяхме изолирани и може би липсата на игри на открито с приятели беше най-тежка за децата ми. В професионален план дългия период на изчакване и липсата на активно правене на театър, кино, телевизия смятам, че ще доведе до истинска криза след няколко месеца, когато ще станат ясни истинските загуби от принудителната пауза.

Участвала си в редица успешни български филми и постановки. Какво беше усещането да играеш и в сериала на NOVA „Откраднат живот“ и то съпругата на д-р Банков (Юлиян Вергов)?

С Юлиян си партнираме вече почти 20 години, както в театъра, така и в киното. Работата с него е изпълнена с много голямо професионално спокойствие. Освен отдадеността му към работата ни, в него ценя високо и умението му да разсмива всички ни, дори в най-напрегнатите дни на работа. “Откраднат живот” ми даде възможността да се срещна отново с него и то в роля, която беше наистина трудна и любопитна за игра. Екипът на продукцията беше от невероятно симпатични и владеещи занаята си хора и бях много поласкана да работя с тях.

Снимка:

Освен тази роля, разбира се, в професионалната си хроника имаш и много други образи, в които си се превъплъщавала. Кой от тях най-много се доближава до твоята същност? Това означава ли, че за теб е било по-лесно да го представиш под светлината на прожекторите, или тъкмо обратното?

Във всяка роля търся нещо от себе си, изследвам и хората около мен, търся различни пътища и прототипи в мен и извън мен. За мен колкото е по-интересна и трудна ролята, толкова е по-любопитен и процесът на работа, пък и е по-сладко да изненадваш и себе си, и другите.

Споделяла си, че в гимназиалните години си преминала през тежки здравословни предизвикателства, свързани с ниската ти самооценка. Какъв съвет би дала на нашите читателки, които не могат да открият пътя към себе си и да обикнат това, което виждат в огледалото?

Ниската самооценка може да се окаже фатална в тази крехка възраст. Може би е въпрос на характер, а понякога неуместно подхвърлена дума по адрес на външния ти вид или просто липса на увереност в самия себе си. Но истината е, че в пубертета едно дете е много уязвимо и границата лесно се прескача.

Бих казала на всяко момиче, което има проблеми от този характер, да вярва в себе си, да повярва, че може да промени всичко, което не харесва в себе си, както с помощта на семейството си, приятелите си, така и ако е необходимо да се съветва и с психолог. Но никога да не прави необмислени диети без контрола на специалист, които могат да доведат до трайни увреждания на организма. Според мен спортът е най-доброто средство за укрепване на физическото и психическото здраве.

Имаш ли своя тайна рецепта за самоувереност, която винаги ти помага в дните, когато не се чувстваш в най-добрата си форма?

Смехът и истинският приятел винаги помагат.

Снимка: NOVA

Участваш в една много важна кампания, която носи името “Да запазим прегръдката жива”. Гледахме и видеото към нея, което ни накара да настръхнем. Разкажи ни малко повече за инициативата, статистиката и идеята, която стои зад нея.

Ако говорим за статистиката, е повече от плащещо. Толкова много безмислена смърт и човешки загуби всяка година са смразяващи. Истината е, че и повечето от смъртните случаи са на хора в разцвета на силите. Да не говорим за невинните деца, които губят живота си като пешеходци, заради невниманието или липсата на отговорност от страна на шофиращите. Има един милион причини да подкрепя тази великолепна инициатива. Но бих била най-щастлива, ако има много по-строги наказателни мерки за шофьорите, нарушаващи елементарните правила за безопасност на движението.

Ако ползваме мобилния си телефон по време на шофиране, е доказано, че дори само да погледнем кой звъни или да отговорим на смс, се равнява на 50 секунди сляпо шофиране, представете си около минута реално все едно шофираме със завързани очи.

Вярвам, че е възможно да станем по-отговорни и да се отнасяме към човешкия живот с необходимия респект.

Ти самата имаш ли някаква лична житейска случка, заради която реши да подкрепиш каузата? Случвало ли ти се е да не си внимателна на 100%, докато шофираш?

Всичко, което ежедневно чета в пресата, цялата мъка, която ненадейно връхлита цели семейства, трагедиите, които са непоправими, всичко това ме накара да подкрепя тази кауза на 100%.

Когато мой близък тръгва на път, винаги изпитвам безпокойство и държа да ми се обади, когато пристигне. Случва ли ти се и ти да чувстваш такава тревожност? Защо в съвременното ни общество се роди страшният израз “война по пътищата”?

Заради реалната война, която всеки ден взима своите жертви. А дали изпитвам тревожност, когато някой близък пътува - о, да! Карам всички да ми се обаждат дори когато правят паузи по пътя, за да знам как са и дали пътуват добре. Ще бъде чудесно, ако тази кампания накара повече хора да се замислят и проявят уважение към пътя, пътуващите и живота като цяло.