Тя е дипломиран режисьор, певица и телевизионен водещ, но и истински "разказвач на истории, които променят нагласи – и то с такава лекота, че, без да се усети, широката публика е пуснала посланията ѝ в ума и душата си”. 

Вече две години Албена Танева разказва тези свои вдъхновяващи истории в "На кафе" от ефира на NOVA, заедно с Илиян Любомиров. 

Освен от ефира, Албена подкрепя гражданския сектор и като про боно доброволец, подкрепяйки събития с кауза със своя музикален талант, включвайки се безвъзмездно в събития с кауза като изпълнител.

Наскоро тя получи специална грамота на "Героите" за подкрепата, която осигурява на различни каузи в рубриката „Хвърчащите хора“, чиито продуцент е Ралица Манчева, а редакторите от първи сезон (Надя Туник, Георги Кольовски, Марга Димитрова) и от последните два сезона – Ваня Иванова.

Нямаше как да не пожелаем да се срещнем с edna такава жена фурия и да я попитаме как се мотивира за всичко в живота си. Ето какво ни разказа тя:

Tи си многолика - дипломиран режисьор, певица, ТВ водеща, майка - има ли роля, в която се чувстваш най-комфортно или всяка от тях ти дава ежедневните предизвикателства, от които се нуждаеш?

Абсолютно не си представям да бъда само в една „роля“. Всички те са част от мен, изградили са ме и всеки ден ми дават нещо ново. Дълги години обаче смятах това за недостатък. Казвах си, че правя 100 неща и в нищо не съм достатъчно добра. Пропусках обаче факта, че първо кой определя какво значи „достатъчно добър“ и второ, че „достатъчно добър“ не се става за ден, два или година. Изискава се време, търпение, постоянство и правилна нагала. Сега знам, че умението да бъда многолика, любопитна и жадна за нови умения е една от моите супер сили.

Вдъхновяващи българи: Част от героите в "Хвърчащите хора"

11 снимки

Връщам те в онзи момент, когато си каза: “Хей, има толкова много вдъхновяващи хора в България! Искам да знам за тях! Искам да разкажа за тях!” Кой обаче беше тригерът ти? Как точно се зароди идеята за “Хвърчащите хора”? Помниш ли?

Ох, този въпрос е толкова „голям“ . Мога да разказвам дъгло....помня всичко, разбира се. Важно е да помним 😊

Аз много вярвам, че всеки има история за разказване и тя може да послужи на някой. Дали като урок, или вдъхновение - историите са ценни. Децата се учат през приказките, когато са малки. Чрез тях разбират кое е добро и лошо, какво е да си четен, справедлив. Какво е любовта. Историите, които ние имаме възможност да разкажем, са приказките за порастнали деца. Силно вярвам, че те могат да променят животи. А сега по-конкретно... работата ми в „На кафе“ дойде в един много труден житейски период за мен. Хубавото обаче беше, че този момент ме накара да си дам сметка какво обичам и какво искам да правя. И когато сме смели, да се заявим и да го поискаме - Бог винаги ни снабдява. Та така се случи и с мен. Започнах като така наречения "звезден репорте"р и правех интервюта с популярни личности за нашия панел. Още след първия месец продуцентът ни Ралица Манчева ме повика и ми каза „Искаш ли да се пробваш да направиш авторски материал по тема и със събеседник, който ти е интересен на теб?“ Аз тогава изобщо не си вярвах, че ще се справя, но казах "да". Благодарна съм на целия екип за подкрепата в онзи момнт. Отне ми време да започна...но те проявиха разбиране и търпение. Много ги обичам! Започнах да разказвам истории и това все повече ми харесваше. Да намериш една история, да предразположиш нейния главен герой да сподели, да подбереш правилните думи, музика, снимки, за да направиш приказката въздействаща, всичко това ме заплени. След третата година в екипа Рали отново ме повика с нова възможност - да направим формат, в който да разказваме за хора мечтатели, визионери, такива, които да ни върнат вярата в хубавите неща и в това, че България е добро място за живеене и има добра среда за развитие. Как бих могла да откажа?!?! Та аз самата винаги съм вярвала в това и именно това се опитвах да предам на зрителите чрез моите истории. Събра ни заедно с Илиян Любомиров, с който си паснахме от раз и така започна приключението, наречено „Хвърчащите хора“

Във времето с Илиян ни запознахте с много любопитни истории - откроява ли се някоя от тях, която някак и лично е докоснала душата ти?

Скоро с Илиян преброихме, че сме разкаазли почти 100 истории. Толкова прекрасни хора срещнахме, че просто е невъзможно да откроя само една история или герой. Да не говорим, че доста голяма част от тях са не просто гости, те ни стават близки. Ние буквално „минаваме“ през целия им живот, през трудните моменти, през миговете на пробив, през най-съкровените им мечти. Мога с ръка на сърцето да кажа, че имам истински нови приятели в живота си след тези почти три години. Хора, с които общуваме постояноно и споделяме еднаква визия и ценности. Предизвиквам обаче читателите да влязат в канала на „На кафе“, да отворят плейлиста на „Хвърчащите хора“ и да започнат да гледат епизодите, а след това да споделят коя е тяхната любима история.

Какво ти дава работата по този проект? Обяснимо ли е?

Работата ми по „Хвърчащите хора“ буквално ми даде криле. Първо ми показа, че не съм ку-ку. Защото аз преди имах усещането, че нещо ми има на мен. Никъде не се чувствах съвсем на мястото си. Изведнъж разбрах, че да си различен е ценно, а след това открих, че има още много различни, с които можем да създадем общност. И се убедих,че взаимодействието между хората е голяма сила. Когато се обединим, става по-хубаво и по-смислено.

А какво ти взима? Като това не е непременно лошо - обмяната на енергия никога не е лошо нещо…

Напълно съм съгласна... не ми взима, просто е точно това, което казваш - обмен. И е много, много хубаво. Да, понякога трябва да пропътувам по няколко стотин километра, за да заснема едноминутна визитка на някой от гостите ни, но си струва. Хората, които снимаме, са толкова щастливи и благодарни, че някой е забелязал труда им, че го оценява, че иска да разкаже на по-широка аудитория за работата им. Това е като гориво за тях, за да продължат да влагат цялата си душа в това, което правят. А за мен обратната връзка от рода „никой не е влагал толкова старание и внимание“ е моето гориво. Обмен е. Аз давам това, в което съм добра, а в замяна получавам вдъхновение, мотивация да продължавам по пътя, по който съм тръгнала и професионално, и като личност.

Няма как да не те попитам за процеса - ти как изобщо достигаш до тези истории, преди да ни ги споделиш от ефира на На кафе?

Първо, не съм сама! Нали ти казах, че много вярвам в колективната сила! Вярно, че сме един много малък екип, но пък сме все хвърчащи хора и това помага много. Всяка стъпка по израстването на "Хвърчащите хора" е свързана с много отдаденост, енергия и желание. Продуцентът ни искаше да създадем един различен телевизионен продукт за добрия пример на смислените хора, които са около нас, но не са в полезрението на медиите. За всички ни беше вдъхновяващо ново начало и почти целият екип на "На кафе" бе ангажиран в издирването и разработването на хвърчащите ни герои - редакторите Надя Туник, Георги Кольовски, Марга Димитрова и режисьорът ни Ивайло Атанасов са важна част от това. А от самото начало до сега с нелекия монтаж е ангажиран колегата Георги Наков. Тук е моментът да благодаря от сърце и на нашият редактор в последните два телевизионни сезона Ваня Иванова, която е истинска машина. В началото имахме леки съмнения, че след първия сезон хората, за които да разказваме, ще свършат. Обаче нали си чувала поговорката „Който търси, намира“, а пък великият Мечо Пух е казал „Колкото повече, толкова повече“. Първоначално се ровехме много и търсехме, с часове обсъждахме. Защото е отговорно това, което правим. После започна един лавинообразен процес, в който хората, които снимаме на свой ред ни разказваха за други хвърчащи хора и то с такъв ентусиазъм и желание да се разраства тази общност. Та така, оказа се, че хвърчащите хора са навсякъде и са много повече отколкото предполагахме.

Защо за тези хора трябва да се говори?

Първо, защото ни липсваше на нас самите да чуваме за хубавите хора и хубавите неща в България. Абсолютно от егоистична гледка точка го направихме. Хахаха. Оказа се обаче, че не само на нас ни е липсвало. Зрителите също оценяват положително съдържанието, което им предлагаме. А на мен ми е много хубаво от този факт, защото когато преди 6 години започнах работа в телевизията, се чудех дали ще има хора, на които да им е интересно това, кеото мен ме вълнува, за което искам да разказвам. А малко по-рано ти споменах, че виждам колко е важно и за самите хора, които снимаме в този процес. Много ми се иска мерилото за успех в България лека полека да започне да променя фокуса си. Искам децата в училище, които имат любопитство и стремеж да променят средата, това да бъдат лидерите, добрият пример. Искам това да стане модерно. И мисля, че ние имаме отговорност именно заради това, защото даваме пример какво може да постигне всеки, когато е хвърчащ човек.

Колко е важно всеки един от нас да има личен ангажимент по подобряване на средата - независимо от мащаба?

Много е важно, защото на първо място това кара самите нас да се чувстваме по-добре. Сигурна съм, че ако утре сутрин излезете с едно чувалче и съберете боклуците около блока за 10-15 мин, вместо да прекарате това време зяпяйки в чуждите животи, през екрана на телефона, ще се чувствате много по-пълноценни и заредени през деня. Мен ме побъркват боклуците! Затова давам пример с това. И това си е моя честа практика. Но всеки може да избере какво е важно за него и да дава мъничко от себе си в тази посока. Само така се случва промяна. А и е важно да не хабим енергия и да се ядосваме и мрънкаме за неща, които не зависят от нас, но да променяме онова, което можем!

Разказваш ли за част от хората и проектите и на дъщеря си?

Неизбежно е! И на нея й е много интересно. Аз не само на нея разказвам. Навсякъде споделям за тези хора, защото го приемам като моя лична мисия. Супер много се радвам, когато виждам светещите лица на събеседниците си, където и с който и да съм, когато чуват тези истории. Скоро се прибрах от Лондон, където бях на едно прекрасно събитие в българското посолство, организирано от Милена Иванова – хвърчащ човек от първия сезон за поредицата. Когато си говорех с хората там - все българи, които живеят в Лондон, те ме питаха: „Как се чувствам в България?“ . Аз им разказах за това, което правя, за хората, които срещам. „Моята България е хубава“ – им казвам . И те се радват да чуят това. Много от тях споделиха, че обмислят да се приберат и това, което им разказвам ги мотивира още повече.

Колко е важно да възпитаваме чувството за социална ангажираност и у децата ни?

У тях е заложено да бъдат такива според мен. Особено в тези, които сега се раждат. От нас зависи дали ще отгледаме и поливаме това семенце. Дъщеря ми беше на 5, когато реши да си отреже косата и аз й казах, че може да я дари на дете с онкологично заболяване. Беше супер щастлива, че става част от нещо по-голямо, че може да помогне. Така че аз много вярвам в децата ни. И се надявам да се отървем от това закостеняло вярване, че младите са по-кофти. Това че са различни, не ги прави кофти! Напротив. Те са наше отражение и ако не харесваме това, което виждаме, то трябва да станем по-съзнателни. Децата са носител и двигател на новото. Ако ние им дадем качествено гориво, този двигател ще работи добре, ако ли не, всичко ще продължава да цикли на едно място, а ние все ще се оправдаваме, че системата е виновна! Всъщност всеки от нас е системата.

А възможно ли е да посеем зрънце за промяна на нагласи и когато вече сме големи?

Аз съм безкраен оптимист и вярвам, че е възможно. Не е лесно, но е възможно. Иначе нямаше да правя това, което правя. В последните години наистина виждам, че е отговорност на всеки от нас да работи първо върху себе си и после да въздейства на средата. Хората стават по-сензитивни според мен. Търсещи са. Задават си повече въпроси, а това ме кара да мисля, че зрънцето на промяна вече е посято.

Коя е следващата ти цел?

По отношение на „Хвърчащите хора“, много искам да започнем да работим по осъществяването на събитие, което да се превърне в традиция. Нещо като форум на „Хвърчащите хора“ с различни теми, споделяне на опит, мотивационни лекции. Още със старта на поредицата сме заложили тази идея и мисля, че с наближаването на стотната история е време да завъртим това колело. А по отношнеие на другата ми любов - музиката, има нещо ново, което подготвям и току-виж след време и аз стана един от героите на „Хвърчащите хора“ и седна на мястото на гостите ни за един епизод.