Жаклин, в последно време зрителите те видяха в две доста различни роли – на адвоката София в „Клетката“ и в изключително колоритния образ на Светлана, майката на една от главните героини във филма „Диада“. Има ли нещо общо между тях?
Като се замисля – и двете са самотни жени, няма кой да ги изслуша и разбере. Силни материално, слаби емоционално. Като актриса, аз съм фен на разрушаването, тоест това, което съм работила преди, не го прилагам в следващия образ. Аз стоя между тях и в тях. Винаги се старая да откривам нови неща, които се крият в мен, и по този начин образите стават различни и на мен ми е интересно. Иначе няма смисъл, това е една от важните работи, които трябва да свършим като актьори – да се разровим в себе си и да вдъхнем живот.
„Диада“, вторият филм на Яна Титова, се радва на голям интерес в кината и даже оглави бокс офиса в премиерната си седмица. Твоето превъплъщение е наистина запомнящо се. Как се подготви за ролята и какви бяха най-големите предизвикателства?
Беше магия целият процес, от поканата на Яна до края на снимачния период. Първоначално подходих със страх и незнание и стъпка по стъпка започнах да откривам. Имаше предизвикателства – напълнях специално за ролята, работих върху диалекта, върху походката. Темпото, в което аз се изразявам, е много по-бързо и външно експресивно. Трябваше да намеря един тих, монотонен, бавен, отчаян темпоритъм на живот в мен, който е присъщ за Светлана. Това е най-несуетно изграденият ми образ, а в същото време, това е една видимо суетна жена. Най-голямото ми предизвикателство беше да заживея в нея и всичко да бъде максимално естествено, да няма нищо натегнато и натрапено. Може би това беше най-голямото предизвикателство – как да заживея в нейната кожа и като ме гледат, хората да не могат да си представят, че мога да съм друга.
Публиката ще пази в съзнанието си Светлана, а какво ще запомниш ти най-силно от нея?
Тази роля е шанс – или може да се издъниш яко или да те забележат. Ние, артистите, не трябва да крием желанието си да бъдем харесани и забелязани. Ние се занимаваме с тази професия заради хората, така че пряко зависим от тях. Ще запомня снимачните дни, моментите , в които аз имах усещането, че не играя, а съм този човек с лекота. Аз не осъждам за нищо – макар че има пропуски като родител, тя прави всичко, което знае, тя не може да даде повече, защото не знае как.
В актьорския състав на „Диада“ като че ли всеки от професионалистите оставя изключително силно впечатление и има плътно присъствие, дори и да е за кратко на екран. Много убедителни са обаче и двете момичета – Маргарита и Петра, които нямат актьорско образование. Какво ще остане за теб от работата с тях?
За мен е безсмислено да се делим на завършили и незавършили. Трябва да се въведе терминът „можещи“ и „лъжци“. Маги и Петра са от можещите. В тях няма капка лъжа. Те живеят, мислят, слушат и реагират. Какво по-професионално от това? Притежават всички качества, които трябва да има един актьор, за да въздейства. Маги много ми помогна по време на снимките, защото да слушаш не е лесно. Това протяжно говорене на Светлана нямаше да се получи, ако отсреща нямах партньор като Маги. Чак обаче, като гледах филма, осъзнах и си дадох сметка колко много работа са свършили и двете момичета. Плашещо добри са, аз на 20, ако ми бяха дали да играя главна роля във филм, нямаше да бъда толкова истинска. Отделно, чисто емоционално, имат много трудни сцени, в които е трябвало да превъзмогнат страховете и срама.
Филмът засяга доста болезнени теми. Коя е най-ключовата за теб и какво е най-важно да се промени в обществото ни, за да сме по-пълноценни и щастливи?
Липсата на любов и слепотата да си признаем, да се погледнем какви сме ги наплескали, а уж сме възрастни. Невежеството, да не осъзнаваш, че грешиш, къде грешиш и какви са последствията. Че деца се създават и после трябва да понесеш отговорността, а не да си затваряш очите и да си казваш: „Абе , важното е, че ходи на училище“ . Масово ме втрещява фактът, че хората отричат , не искат да признаят какво е извън клишето. Трябва да спрем да се оправдаваме за безотговорността си с думи като: то е нормално да е така или пък, че детето изцяло е виновно за всичко, то се ражда така. Така бягаме от отговорността да бъдем родители. Когато седнеш и си говориш с детето, да разбереш наистина какво му се случва, какво изпитва, какво го радва, какво го мъчи, тогава започва грижата и добрият пример. Да възпиташ в него наистина важните неща като това да съчувстваш, да помагаш и да потърсиш помощ.
Смяташ ли, че изкуството може да има такъв ефект върху човека, че да го променя? А по-глобално, да променя обществото?
Много обичам първия въпрос, който си задаваме на първа репетиция. За какво го правим това представление, какво искаме да покажем с този филм? Да, мисля, че изкуството е създадено да ни напомня колко невероятен е животът. Да ни променя, да ни прави по-признаващи си, по-виждащи и по-чувствителни. Изкуството е точно за това, да променя. Ако след представление, след филм, след концерт, след изложба нищо не се е случило с теб и не си усетил нищо, значи няма смисъл тези неща да бъдат създавани. Но най-големият страх на хората е да чувстват, искат да им е леко и безгрижно, дори ми прави впечатление как си избират какво да гледат – въпросът често е „Ама то много ли е тежко?“. Масово хората се пазят от дълбоки и истински емоции, а изкуството се занимава с това, то не трябва да е ала-бала.
Как и кога избра актьорската професия?
Явно още от много малка ме е привлякла, защото обожавах да гледам латино-американски сериали и си представях коя от героините съм. След време, вече бях 7-и клас, се записах в актьорска школа и първите ми стъпки бяха там. Завърших актьорство в Театрален колеж „Любен Гройс“ и след това, за щастие, не съм спирала да се занимавам с тази професия.
Въпросът, който се задава често на актьорите, е „в киното или театъра предпочиташ да играеш“. Кое е най-интересното за теб, от сериалите човек вероятно също придобива специфични умения?
Имам само едно изискване и това е да има истина, независимо дали е театър или кино. Това е, което ме води винаги в работата ми. Чувствам ли се фалшива, искат ли от мен резултат или пък ме водят към клишето, тогава ми става много мъчно и безсмислено. Аз не деля пространствата според това как бих го направила, а по-скоро търся емоцията и опита, които ми дават различните неща.
За каква роля мечтаеш?
Мечтая за ролИ. За предложения. За спечелени кастинги. Мечтая за това да мога да се справям и да намирам ключа да бъда интересна за гледане на зрителите, защото в крайна сметка зависим от публиката. Мечтая за признание в работата ми и това усещане, което имам в момента, винаги да търся и да не свиквам с удобното, да го запазя във времето.
Какво ти предстои в работен план?
Предстоят ми снимки на втория сезон на „Клетката“. Започнах репетиции на представление. Темата е много вълнуваща, отношенията между майка и дъщеря. За първи път се осмелявам и да пиша, и в представлението има мои лични текстове. Представлението ще се казва „ Мамо?“ и е вдъхновено от наши лични преживявания. Режисьор е Яна Титова и премиерата ще бъде скоро, през декември.
А каква си ти извън работата, какво нямаш търпение да правиш в периодите, когато които не си толкова заета?
Да си запълвам времето много обичам. Практикувам йога, обичам да чета книги, да бъда в природата, ходя на танци. Много обичам да ходя на театър, много ме разтоварва да бъда зрител и да се наслаждавам, като се опитвам да изключвам критичното мислене.
А за какво мечтаеш в личен план?
Имам всичко, от което имам нужда, мечтая да го запазя и да става още по-хубаво.
Отскоро вече си и в ролята на съпруга. Промени ли се нещо в теб след сватбата?
Стана още по-хубаво, спокойно и приятно. Много е вярна приказката – както си го направиш и както го приемаш, такъв ще е животът ти. И е хубаво да си създаваме хубави поводи за напомняне какво имаме, а не да чакаме загубата, за да оценим какво сме имали. Такъв хубав повод беше и нашата сватба, напомнихме си много неща, които ти осмислят живота.
Кои са твоите женски тайни и трикове, за да се чувстваш добре?
На първо място спортувам и това ми дава най-хубавото усещане за кожа и тяло. След това идва козметиката. На първо място ми е да се погрижа за духа и физиката си. Имам една хитринка за лицето, в последно време си правя face yoga и масажи с гуаша.
Наближават празниците. Кои са трите думи, с които ги свързваш, и как ще ги прекараш ти?
Семейство, роден край, аромат на детство и елха.
Пожелай си нещо и пожелай нещо на читателите на edna?
Вярвайте, че може да ви се случват хубави неща, бъдете благодарни и пазете в себе си винаги ЕДНА усмивка.
