90 години от рождението на Стенли Кубрик – геният, когото признаха със закъснение

26.07.2018 13:30

Ако беше жив, един от най-великите режисьори в историята на киното, роден на 26 юли 1928, днес щеше да навърши 90 години.

Това е Стенли Кубрик – пословичен със своята педантичност към работата и избор на сюжети. Често срещана тема във филмите му е нечовечните отношения между хората, засегната и в първото от три заглавия, посветени на нея – „Пътища на славата“, което привлича за първи път вниманието на критиката към режисьора.

Още от Известни

Редица негови заглавия са посрещнати хладно, но години по-късно са оценявани като шедьоври. Това важи за „2001: Космическа одисея“ – един от най-реалистичните и иновативни научнофантастични филми, както и за култовия филм на ужасите „Сиянието“.

Въпреки номинациите за „Оскар“ като сценарист и режисьор, единствената награда на Кубрик е тази за специални ефекти за „2001: Космическа одисея“, но той не присъства на церемонията, за да я получи лично.

Кино страстта му започва с интерес към фотографията от малък, по-късно и работи като щатен фотограф. Започва кариерата си с кратки късометражни филми в началото на 50-те в САЩ, но няколко години след това се насочва към игралното кино със заглавия като „Страх и желание“, „Целувката на убиеца“, „Убийството“.

Стенли Кубрик се завръща във Великобритания през 1962 г., където остава и до края на живота си, за снимките на „Лолита“. Това е първият негов филм с противоречиви отзиви, а режисьорът по-късно споделя, че ако е знаел предварително колко трудности ще предвизвикат цензурите, не би се захванал с продукцията.

Пет години му отнема работата по „2001: Космическа одисея“, като целта на режисьора е била да направи „най-великия научнофантастичен филм“, както самия той казва на писателя Артър Кларк, с когото пише сценария. С бюджета си от 10 милиона лентата от 1968 г. се превръща в най-мащабната за своето време.

Последвалите заглавия, които днес смятаме за образци в киното, също предизвикват противоречия. Такъв е случаят при „Портокал с часовников механизъм“, който Кубрик спира от разпространение във Великобритания след като там са извършени престъпления, наподобяващи тези във филма, а режисьорът и семейството му получават смъртни заплахи. Адаптацията му на романа „Сиянието“ от Стивън Кинг е зле оценена от феновете на писателя, а самият Кинг определя филма като най-лошата екранизация на свой роман.

След мистериозния трилър „Широко затворени очи“ последният филм, по който Стенли Кубрик работи, е „Изкуствен интелект“. Заради смъртта на режисьора лентата довършва Стивън Спилбърг. Стенли Кубрик умира от инфаркт в съня си, когато е на 70-годишна възраст.