Сестрата на Елизабет II - голямата бунтарка и красавица
Нели Сано пред Мон Дьо: Катастрофата е най-трудният момент в живота ми(ВИДЕО)
Джейн Фонда на 87: Edna жена, която остарява със стил и класа
Катето Евро с намек за още внуци: Имаме ли новина? (ВИДЕО)
Фики Стораро: Дъщеря ми е много сериозна, синът ми е по-лигав, като Емрах! (ВИДЕО)
Коя е Лорън Санчес, бъдещата съпруга на Безос
Скандал с коледната картичка на Уилям и Кейт
Радост в семейството на Крисия: Чакат бебе!
На днешната дата през 1921 година умира Иван Вазов. Нека почетем паметта му със спомени за живота и приноса му към българската литература:
Академик Иван Вазов е български поет, писател, драматург и народен будител, наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 год. до 30 януари 1899 год. от Народната партия.
Иван Минчов Вазов e роден на 9 юли 1850 година в градчето Сопот, в заможното семейство на Минчо Вазов. Вазов има четирима братя. Генералите Георги и Владимир, политикът Борис и лекарят Кирил. Има и две сестри Ана и Въла.
Баща им бил търговец, който твордо стои зад идеите на възраждането и подкрепя идеята за национално освобождение. Със своят твърд характер успява сериозно да повлияе на своите синове, които отрастват, обичайки родината си.
С подкрепата на баща си Иван Вазов завършва местното училище и развива голям интерес към образованието. Учителят му го запознава с руската литература, от която бъдещият писател е силно впечатлен. На 15 години Вазов продължава обучението си в Калофер, където негов учител е Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев.
Там Вазов учи гръцки и турски език и се запознава с френската литература. Тласкан от желанието да се развива, Иван скоро се премества в Пловдив. Там интересът му към културата на Франция се засилва и започва да учи френски.
След няколко години младежът получава писмо от Сопот, в което майка му го вика, за да продължи занаята на баща си. Иван обаче отказва, той вече пише стихове и няма никакво желание да се занимава с търговия. През 1870 г., когато Вазов е на 20, излиза първото му печатано произведение – стихотворението „Борба“.
Попрището, което Иван си избира, предизвиква семейни проблеми. С течение на времето майката – Съба се пречупва и приема, а дори и покровителства делото на своя син. Бащата обаче остава недоволен, тъй като е твърдо решен да завещае търговията именно на младия Иван. Затова Минчо Вазов решава да действа и го изпраща във Влашко.
