Привет!
С огромно желание ви изпращам един текст, който създадох за вас. Може да ви хареса, може да ви замисли, а може и просто да ви навее някой спомен. Ако поне едно от тези неща се случи, значи съм успяла да ви дам нещо, така както вие давате на нас, читателите ви, стойностни неща ежедневно.
С пожелания за прекрасен остатък от деня,
Елена
* * *
Времето отново е приятно. Не, времето е ужасно. Топлината слага допълнителни 20 килограма върху гърдите ми, които и без това трудно издържат дори туптенето на собственото ми сърце.
Няма значение, защото не може да променим нищо. Слънцето е безмилостно към нас, така както ние сме безмилостни към него, чрез безумните прояви на консуматорската си същност, но това е друга тема.
Днес не ми се работи – диша ми се. Искам да отворя гръдния си кош и да му позволя да живее свой живот. Искам да го освободя от интернет връзката в офиса, от машината за кафе, от хилядите документи, от клавиатурата.
Искам да му дам само глътка въздух, малко вода, домашно сладко от малини и позитивни мисли. Сякаш никога не ми се е дишало толкова.
Не зная дали сте го изпитвали, но ако не сте – побързайте!
Чувствам как животът се разлива в мен и настоява, изисква, пледира, скандира, че трябва да му помогна да тече сега. Той иска да се носи по вълните на настроението ми и да усеща вятъра чрез разпиляната ми коса. Той иска да бъде забелязан, а не заключен и забравен в институцията, в която е тялото ми…
Един прекрасен момент вероятно всеки от нас се събужда и чувства, че единствено трябва да бъде щастлив.
Създадени сме да правим това и когато го изпълним, ще може да правим хиляди други неща с интерес и радост.
Един ден всички се събуждаме и си мислим: "Дано да имам още 100 живота, защото само един няма да ми стигне, за да бъде толкова щастлива, колкото заслужавам."
Автор: Елена Андонова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
