Живеем толкова забързано и задъхано, винаги на високи обороти и с убийствени изисквания към нас и към околните!
Необходимо ли ни е? Доставя ли ни удоволствие? Удовлетворява ли ни? С какво ни обогатява?
Това са все въпроси, върху които дори нямаме време да се замислим, а какво остава да си отговорим.
За какво и за кого живея? Този екзистенциален въпрос в последно време ме измъчва и в дните и в нощите ми!
Раждаме се, учим се, борим се с трудностите, радваме се, плачем, страдаме и обичаме. Все нормалните неща, които ни се случват!
Всичко започва индивидуално и завършва индивидуално. И какво е общото?
Индивидуалното! Индивидът! Човекът сам по себе си!
Трябва да живеем за себе си и в хармония със себе си и така ще бъдем по-ползотворни за околните.
Да поспрем, да поемем дълбоко въздух и да се огледаме!
Какво ни харесва, кое ни кара да се усмихваме, кой ни е приятен, къде обичаме да ходим?
Спомняме ли си кога последно сме се заливали от смях, че чак сълзи да ни потекат? А кога се насладихме на целувка, на докосване, на флирт?
Кога за последно разговаряхте спокойно и без да бързате с детето си? Кога се обадихте на родителите си, за да им разкажете нещо хубаво или смешно? Кога си облякохте нещо ново просто, за да си поседите с него известно време без повод и без значение къде сте?
Кога си потанцувахте вкъщи или другаде импулсивно, ей така да ви дойде отвътре да се разкършите в такт на любима музика или пък да попеете с цяло гърло, без да ви пука кой ви слуша и дали пеете вярно?
Кога се обадихте на приятел или роднина и без повод казахте колко сте щастливи, че ги има и колко ги обичате?
Кога направихте добро на някого, без да връщате услуга и без да очаквате нещо в замяна?
Ако част от тези неща сте ги направили скоро или ги правите постоянно, то със сигурност се чувствате добре в кожата си и се радвате на живота си!
Стигнах до извода, че на този свят се раждаш сам, учиш се сам и умираш сам! Хората присъстват с някаква конкретна причина в нашия живот. Да ни научат на нещо, да ни дадат нещо или обратното.
Живеейки, без да се замисляме, все бързайки за някъде, има голям шанс да пропуснем важни и дребни неща, значими личности!
Какво ли ще стане, ако на всеки час спираме да бързаме за пет минути и дишаме дълбоко? Това са дванадесет часа ежедневие по 5 минути! Ще имаме цели 60 минути покой, който сме си откраднали само за нас!
"Щастието ни зависи единствено от нас и често трябва само да се пресегнеш, за да го хванеш." - казва Жорж Санд.
Добро утро! Добър ден! Добър вечер! Какво е общото в тези поздрави? “Добър”, нали?
Защо всички си пожелаваме “Добър”, а всички забравяме да бъдем “Добри”? Какво и колко е нужно на човек, за да бъде добър?
Ще споделя един много лесен трик за запазване на самообладанието и позитивната нагласа към света!
Просто застанете някъде в усамотение за 5 минути и си повтаряйте, че всичко това, което ви се е случило, е вече част от миналото ви! Вие сте тук, живи и здрави и всичко случило се ще остане, рано или късно, в спомените ви! Някой ден ще седите с добри приятели, някъде на красиво място и ще си разказвате, спомняйки си и с усмивка на уста, държейки питие, как сте минали през поредния труден момент от живота ви!
Само да не забравяме, че сме единствени на света и да си отделяме вниманието, което ни е нужно, за да сме спокойни, удовлетворени и балансирани!
Истината за живота е в дребните неща и ако не успяваме да отделим нашите 5 минутки на всеки час, можем и да ги пропуснем!
Нека дадем виталност на аурата и на живота си, като си подарим малко време!
Да обичаме, да уважаваме и щадим себе си и оцелявайки в хармония, да вървим напред!
Автор: Веселка Крачунова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
