"Винаги получаваме това, което сме дали"- казват някои. "Карма"- тежко и примирено отсъждат други.
На теория всичко изглежда добре обмислено, стилно написано, спокойно, уравновесено, красиво...
Реалността, обаче, все по често ни кара да се лутаме, съмняваме и недоволстваме.
Дори и наказуема, вината бледнее пред последиците, които може да има от нечие нелепо поведение.
Често, обладани от магията на нашите несбъднати мечти, не разбираме, че дъщерите ни се опитват да заспят със страшни тайни в сърцето си. Как е минал денят им?
С кого са общували в интернет или на улицата? На какво са станали свидетели, или по- лошото- жертви?
Чии грехове са изкупили? Дали своите? И с цената на какво?...
Много ми се иска истории, като следващата, да са художествена измислица:
Случи се в една топла есенна вечер. Беше на 14 години. Смрачаваше се, а момичето бързаше да се прибере вкъщи. Чувстваше се изморена. С нежелание ходеше на училище, когато учебните часове се провеждаха следобед. А заради натоварената програма в този ден, нямаше търпение да стигне до леглото.
На излизане от училище отново видя новия ученик от съседния клас.Самата мисъл за него я накара да се усмихне с прекрасната усмивка на първия любовен трепет... И точно тогава чу приятен мъжки глас: „Може ли да попитам нещо?”...
Тя вдигна зареяния си в плочките на тротоара поглед и се убеди, че този въпрос е зададен на нея.
Жалко! Не беше момчето, което искаше да види. Но беше възпитана да е учтива и услужлива...
Мъжът, на средна възраст, започна да разказва, че търси подарък за приятелката си. Момичето го слушаше, но продължаваше да върви. Не помисли, че след тунела, през който минава всеки ден, улицата не е толкова оживена и не обърна внимание, че този път наоколо нямаше друг човек, освен мъжа, който я беше заговорил.
Изведнъж той я притисна до стената и започна да разтваря ципа на якето ...
За части от секундата милият любезен господин придоби нов лик. Тя усети гнусните му ръце върху гърдите си, миризмата на освирепяло диво животно и задушаващия му дъх, примесен с изпарения на алкохол и похот .
Ръката му се плъзна надолу и дръпна рязко клина ù...
Нямаше време да разсъждава. Дори и не разбра как с крехките си детски ръце и крака успя да го избута достатъчно и да се освободи...
Побягна, без да се обръща. Заедно със срама и страха от случилото се...
Момчето от съседния клас не я последва, а и тя не го погледна повече.
Минаха около две години и момичето се озова в обществена тоалетна. В град, в който автобусът с ученици спря за кратка почивка...
Мъжът, назначен да събира таксата, я попита от къде е. А тя - наивницата - продължаваше да вярва, че хората са добронамерени, особено с децата. Въпреки това, което вече беше преживяла…
Последва изненадващо бърза реакция на мъжа, присъща за хищниците. Докато момичето се усети, той впиваше устни в нейните, а наболата му брада драскаше нежната ừ чувствителна кожа...
И този път ръцете ừ се оказаха достатъчно силни, за да отблъсне насилника... Оставаше само да стигне до входната врата и тя да е отключена... Натисна бравата и... беше свободна...
Не можеше да се зарадва. Денят беше чудесен, но тя не искаше да го погледне. Цялата трепереше. И от време на време хълцаше тихо...Нервно започна да трие устните и зачервените си бузи. Искаше да почувства лицето си отново детско и невинно...
Беше чувала само хубави истории за първата целувка.Но нейната история...току-що се случи...
Грозна и противна...Не! Нямаше да я разказва. Ще я прати дълбоко в себе си, при онази- другата.
И никой нямаше да разбере. Никой!...
Нейни приятели първи видяха ужасените ừ очи. Момчетата реагираха светкавично, но вратата на тоалетната вече беше заключена.
Насилникът се оказа и страхливец.
Но какво значение имаше този факт?
Дълго време след това момичето се опитваше да подреди мислите си. Прехвърляше отново и отново случилото се.
Не се обличаше предизвикателно, не ползваше грим. Тогава беше измила само ръцете си.
Дори не ги изсуши - сешоарът не работеше... Като че ли нещо се пречупи в нея.
Нямаше причина да се срамува, но остана страхът и недоверието.
Две блуждаещи очи, в които няма светлина. За много дълго време.
И един-едничък въпрос:
Защо?
Автор: Иглика Нинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
