Психиатърката Елизабет Кюблер-Рос въвежда скала, наречена "петте етапа на мъката". Това абсолютно не означава, че всички хора преминават през тях. Но тъй като всички сме човешки същества с емоции и чувства, има път, през който минаваме, за да се справим с мъката, независимо дали е породена от загубата на наш близък или ако ние се изправяме пред собствената си смърт.
Отричане: "Това не може да ми се случва"
Първият етап е неприемане на случващото се. Хората често си повтарят, че това е лош сън, че реалността скоро ще се появи, че някой ще им каже, че това е лоша шега. Някои дори продължават ежедневните си занимания, отбягват темата, правят се, че проблемът не съществува.
Ярост: "Защо ми се случва? Кой е виновен?"
След като мине известно време и съзнанието започне да натяква на човека, че всъщност проблем има – се заражда една гневна топка. Тя се е трупала по време на периода на отричане и сега трябва да бъде насочена към някого. Всичкият този гняв може да бъде насочен към починалия, към скърбящите, към лекарите и т.н. Но отдушник винаги има.
Обещание: "Ако това отмине, аз ще…"
Следват обещанията. От тук нататък аз...; Обещавам, че...; Никога повече няма...; Много ви моля, ще направя каквото трябва/искате... и така до безкрай.
Депресия: "Нямам сили за нищо"
Но след като няма ответен отговор и нещата не се променят, ни поглъща тъгата. Няма как да имаме желание да отидем на кино, след като свързваме всеки един момент със загубата. И това всичко става на подсъзнателно ниво. Ние просто приемаме всичко, което видим или чуем и го свързваме, без значение дали е цвят, мирис, вкус, дума, място.
Приемане: "Приел съм това, което се случва/се случи"
Погледнато отстрани, депресията може да изглежда лош момент за човек, но всъщност е хубав за него и психиката му. Това е моментът, в който човек се отдава на скръбта и осъзнава загубата. Разбира, че човекът вече го няма – душата се е отделила от тялото и връщане назад няма. Защото единствено времето и мъртвите не можем да върнем назад.
Важна част от скръбта е присъствието на погребението. Още от древността този ритуал се е изпълнявал, за да може близките да приемат по-лесно загубата. Те виждат как душата вече не е в тялото, а тялото е просто една обвивка, облик на техния близък. Но той вече не е жизнен, не е това, което е бил. И го заравят в земята, сбогуват се с него и му отдават почит.
Ако се замислите, много по-трудно е да приемеш нечия смърт, без да си видял починалия, без да си бил на погребението му. Някак си дори никога не приемаш тази реалност и в едно кътче на съзнанието си пазиш идеята, че той е жив. Дори това може да доведе до налудничави идеи, като чакане на прозореца, или при всяко позвъняване – може би е той и т.н.
От голямо значение има как е умрял човекът – дали смъртта е била внезапна и има много недоизказани неща между вас, имали ли сте общи планове и т.н., или човекът е боледувал и едва ли не това е бил най-добрият изход за неговите мъки. Оттук следва и връзката ви – съпруг/а, родител, дете, приятел. Кръвната връзка се приема по-трудно, най-трудно, разбира се, е загубата на дете. Но понякога дори и роднини дълги години не поддържат отношение, или дори и да контактуват, то връзката им е изпълнена с дрязги. Това оказва отношение върху приемането на загубата. Така, колкото повече сте имали общо с този човек, толкова неговата загуба ще бъде по-трудна.
Най-важното, за да стигнете до етапа на приемане, е да бъдете силни. Това означава да допуснете хора до вас, да потърсите помощ, да се борите всеки ден, за да продължите напред. Силата в никакъв случай не означава да се затворите в черупка. Това, което може би ще осъзнаете накрая е, че с времето ще ви става по-трудно. Някои неща в живота може би се преглъщат, забравяте ги, споменът за тях избледнява. Загубата на близък не е едно от тези неща. Напротив – във всеки един важен момент за вас вие осъзнавате, че не можете да го споделите с онзи скъп за вас човек.
В заключение мога да кажа да бъдете щастливи и да живеете пълноценно остатъка от вашия живот. Живейте така, че тези, които са починали да ви гледат с гордост и знайте, че макар да не ги виждате, те споделят тези мигове с вас.
Автор: Марина Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
