Всеки помни своя първи път… При мен се случи по тъмно, в компанията на две момчета. ..
Усещах притеснението им, дъхът им ме изгаряше… И тримата бяхме плувнали в пот, а аз се проклинах, че съм обула тясна, дънкова пола, която ни да вдигнеш, ни да свалиш… и съм се покатерила на високи токчета.
Вярно, че изглеждах секси, ама я се опитай да буташ кола посред нощ на кокили 7 сантиметра...
Колата не беше нищо особено, но ще я помня цял живот: Москвич 408, бял, с кожени кафяви седалки, горни скорости и лееека вдлъбнатина отпред под десния фар – спомен от буйно прекарани младини. На колата, де. Защото собственикът, мой съученик, я получи за осемнадесетия си рожден ден, т.е. съвсем наскоро.
Прибирахме се от дискотека, леко подпийнали, бяхме се накефили на макс и изведнъж Москвичът спря. След първоначалното суетене от типа: Бе ти бензин сипа ли?
И разни други обвинения към нещастния собственик, стигнахме до извода, че ще се бута до най-близката лампа или бензиностанция, в зависимост от това кое събитие настъпи първо. Предвид слабия светлик, който виждах на около 200 м, си рекох: какво пък толкова и запретнах пола и ръкави и започнахме дружно да бутаме.
Като дойде демокрацията, реших за първи път да започна собствен бизнес.
Отидох при консултант да ме посъветва с какво точно да се занимавам. "От какво разбираш най- много?"– пита. "Амиии, мога да бутам!"
И създадох собствена фирма с предмет на дейност – организиране на обучения и тим билдинги. Продуктите, които предлагах, бяха реалистични и уникални за Българския пазар:
„Сплотяване на екипа“ - Бутане с препятствия на москвич, лада и форд комби.
„Управление на времето“ - Упражнението за беше ситуационно и включваше: много важна работна среща, закъсал форд и неработещ будилник. За напреднали курсисти добавях и дете, което трябваше да бъде заведено на детска градина.
„Как с минимални ресурси да създадем успешен продукт“ – Ролева игра. Раздавах им резервни части от автомобили и трябваше за определено време да сглобят автомобил с който да се състезават помежду си.
Уловката беше, че давах части за москвич, лада и форд, та се получаваха фордолади, ладомоси и други подобни комбинации, които едвам палеха. Голямо бутане падаше до финала! Ама после дойде кризата и фалирах за първи път!
И реших да си почивам и да си намеря за първи път нормално хоби. Избрах си магнитчета... От онези малките, дето се лепят на хладилника. Целият ми е пълен, почти няма място. А аз си ги гледам и си връщам във времето:
„Магнитче от Испания, Коста Брава: жега, пек, точно по обяд на 5 август. Аз бутам БМВ комби, натоварено с багаж за 4 човека и двуседмична почивка.
Дала съм кабелите със щипки на дъщеря ми и тя се влачи унило до нас и гледа жално, а дано някой схване, че бутане на автомобил + жално хлапе с щипки в ръка = акумулаторът на тези хора им е паднал, я да им подам ток!“
Еееех, каква хубава почивка беше!
„Магнитче-автомобил: 5.50 сутринта, лято, разведрява се се, прохладно и приятно. Аз бутам Фолксваген Голф 2, дизел, километър и двеста, щото не иска да запали, а синът отива на мач от регионалното детско първенство по футбол.“ Спечелиха мача, а синът спаси дузпа!
„Магнитче – камина с весел огън в нея: Хехе! Един младеж като караше дървата на мама и тати преди 4-5 години, така „затини“ камиончето си, докато обръщаше на поляната до нас, че ако не бях аз да бутам, щеше да чака кран да го изтегли.“ И досега младежът носи по шише ракия на този ден, да се почерпим!
„Магнитче от Рим“: подари ми го един италианец за ценните напътствия и съвети, които му давах, докато бутахме Фиата му.
Сега съм решила за първи път да напиша книга с напътствия и съвети за бутащи: Високите токчета и тесните дрехи не са подходящо облекло при бутане на автомобил!
Носете удобни обувки, най-добре с мека подметка, която да се „залепва“ за асфалта за да имате по-добро сцепление.
При бутане на затревена площ или кално място, горният съвет не важи.
Когато бутате тъмна кола в горещ летен ден, сложете кърпа или парцал под ръцете си, иначе пари и боли.
Винаги избирайте мястото си за бутане по-далеч от ауспуха. Представете си, че колата запали внезапно… Айде, сега си представяте и облака изгорели газове, който ще се бълне оттам!
Ако ви поканят любезно да тикате, вие не искате, но няма как да откажете, имайте предвид, че наличието на тежко дишане и опънати вратни жили са една от основните характеристики на бутащия.
Имитирайте ги добре (препоръчвам репетиции вкъщи пред огледало) и може да заблудите доста хора, че всъщност много се стараете.
И последно, но не и по значение: наслаждавайте се!
Нищо не сплотява хората така, както едно успешно измъкнато от беда превозно средство!
И така…
Поради гореизложеното и следвайки максимата, че ако превърнеш хобито си в работа, няма да имаш нито един работен ден до края на живота си, реших за първи път да пусна обява: Бутам коли всякакви!
Автор: Михаела Димовска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
