Много пъти в ежедневието си използваме думата „случайност“ за всякакви събития, които ни спохождат на работа, извън работния ден или дори вкъщи. Но даваме ли си сметка, какво всъщност е случайността?
Много от нас не вярват в знаците, които съдбата ни изпраща всеки ден. Наричаме малките чудеса „случайни“, наричаме срещите си с важни за нас хора „случайни“. А замисляли ли сме се дали те наистина са такива или по-скоро са проектирани събития в нашето подсъзнание, които ние самите сме предизвикали? Или дори важни знаци, които са ни изпратени от вселената с цел да разчетем правилно?
Любим цитат на великия баща на психологията Зигмунд Фройд гласи следното: „Ние не се срещаме един другиго случайно, ние срещаме хората, които вече са проектирани в нашето съзнание.“. Много често се случва да си дадем сметка, че хората които са в нашия кръг са тези, от които се нуждаем по някакъв начин. Дали ще са като уроци, които да не повтаряме повече, но които трябва да научим, дали ще са като спасители на душите и телата ни или като сродни души, винаги срещаме който и когато трябва.
Случайности не съществуват, всичко което идва при нас, е за да ни научи на нещо, за да ни обогати по някакъв начин душевно или интелектуално. Много събития в нашия живот, особено по-лошите се случват, за да ни научат да се борим, да ни дадат ценен и полезен урок.
Всеки ден ние се сблъскваме с дребни знаци, за които просто трябва да отворим очите си. Всяко цвете, което виждаме, всяка птичка която чуваме, всяко паяче, всичко това ни показва нещо и ако имаме кръгозора и отвореното съзнание да видим голямото в малкото, бихме могли да променим цялото си съществуване.
Хората забравиха да се взират в дребното, защото привидно мащабното отне малките искрички във всичко. Мащабни планове, мащабни сгради, мащабни мисли. Всеки копнее и копнее за още, а не забелязва стръкчето трева, което е смачкал бързайки нанякъде. Не забелязва природата и чистотата на малките неща, взирайки погледа си в по-големите.
В отношенията си, хората спряха да чувстват със сърцето си, започнаха да чувстват с мислите си. И нека си го кажем направо, това също не е случайно стечение на обстоятелствата.
Промиването и подкупването на човешката душа не е случайно събитие. Това е плануван и добре изтъргуван модел за масово манипулиране.
Когато човек е по-малко сензитивен, той става машина, става робот. Робот, който знае, че трябва да работи, за да издържа себе си и семейството си. Робот, който се е научил да изключва дребното, за да се справи с ежедневието си.
Ако допуснем знаците, по-близо до себе си, ще се доближим до истината за самите нас. Ще станем по-щастливи, по-спокойно и по-мислещи. Само трябва да се оставим на малките неща да се докоснат до нас.
Автор: Мина Шаралиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
