Скоро в съзнанието ми изплува поредният парадокс в интимните взаимоотношения между половете.
В началото на всяко начало мъжът се стреми да даде най-доброто от себе си, което е доста разтегливо понятие, жената не откликва.
Така е заученият поведенчески модел, с който сме свикнали от филмите, книгите и внушените ни стериотипи на общуването мъже-жени.
Обектът на цялото това старание не дава почти нищо, дали защото женската интуиция не е успяла да отбележи всички плюсове и минуси, които биха възникнали до края на съвместния им живот или защото все още е само обект и няма субективно отношение към сигуацията – просто изчаква какво ще се случи.
Но така е „редно” – мъжът се старае, жената се наслаждава. Не след дълго, жената е заинтригувана.
Следва консумирането на връзката. И тук настъпва обрат.
Точно когато е в състояние да „си разпредели дивиденти” от старанието, да „бере плодовете на своя труд”, мъжкият индивид навлиза в истинската си роля на „воин-завоевател” с превзета крепост – милите думи изчезват, пирът след победата се празнува отново и отново с приятели, а собственото притежание губи привлекателност за сметка на всички реещи се волни птички.
Женската ми логика и съзидателност не проумяват подобен феномен. Уж мъжете са по-добри в математиката, а излиза, че често предпочитат да събират с нула. Да влагат максимален ресурс на стартова позиция и минимални инвестиции в периода на „сключване на сделката”.
Поисках и мъжка гледна точка относно гореизложеното. Общо взето прозвуча така:
„Постигнатата цел не е цел”.
Но това не те ли превръща в губещ от самото начало? Търсиш нещо, което ще се окаже нищо. Моля да бъда разколебана!
Автор: Гергана Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
