Бях готова на всичко. Да, на всичко, за да ми се усмихне. Още веднъж. Да му правя безкрайни услуги (той на мен не правеше никога).
Да го изслушвам, да му помагам, да му повдигам самочувствието, да го свалям на земята, да му правя компания, да го карам да се чувтва най-важен, дори когато не беше.
Извратено приятелство, в което единият беше влюбен, а другият слагаше преграда.
И като компенсация за липсващата любов, се задоволявах с усмивки.
Тренирах се да го правя незабележимо, прикрито зад приятелство, дори не се усмихвах достатъчно широко, когато се виждахме, за да не се издам.
Докато един ден просто не се изморих.
В това нямаше никакъв смисъл. Наистина никакъв.
Отношенията ни не се развиваха. Не прерастваха в задълбочено приятелство, за любов не можеше и дума да става, това беше изяснено преди години.
Просто се изморих да съм на разположение, на ниво, на положение, на една ръка разстояние. Обърнах гръб и си тръгнах.
Само не знам как ще живея без усмивките...
Автор: Карина В.
Още от Из Edn@
Кучки - ръководство за разпознаване
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".