Има една интересна възраст в живота на жената – периодът между 20 и 25 години. Периодът, в който уж си все още младо и безгрижно момиче, но същевременно започваш да се превръщаш в жена. Усещаш как успоредно с годините, безгрижието намалява и започват отговорностите на ‘големите”, усещаш как уж отричайки го пред себе си , започваш да се замисляш – за брак, за деца, за къща и останалите благини покрай тези изживявания.
За мен този период беше труден. Беше труден, защото инстинктивно не исках да го пускам. Не исках да ми отнемат безгрижието и свободата, като много други, исках да си остана силна и сама. Но това е до време, а след едно определено време часовникът започва да трака застрашително бързо.
В момента, както и винаги в живота си, съм била романтичка. Непоправима, голяма романтичка. По природа много обичам да наблюдавам хората. Обичам да гледам как реагират в дадени ситуации, обичам да ги слушам дори и за дребни неща, за да разбирам как разсъждават.
В днешно време любовта е лукс, лукс, който малцина от нас имат щастието да срещнат. Интернет е залят от статии, въпроси, коментари и вицове как любовта е трудна за откриване, как тя не съществува, как се е превърнала само в материални интереси.
Никой никъде обаче не си задава въпроса – а ние в какво сме се превърнали ? Ние сме информирани, ужасно информирани за всичко, искаме да сме подготвени за всичко и имаме готов план за всяко нещо. А за любовта планове няма, няма очаквания. Идва и те връхлита като ураган.
Много хора се плашат от това, защото неинформираността, липсата на план или отклонението от съставения план и незадоволените очаквания карат хората да се страхуват и да се колебаят. Защото никой не обича да бъде уязвим, никой не обича да признава, че е сгрешил или нищо не се е стекло според очакванията.
А за да усетиш истинската любов трябва да бъдеш истински – трябва да позволиш на тази любов да те види в най-лошата ти светлина, с всичките ти недостатътци. Младите искат да бъдат силни и да водят, искат да използват евтините извинения, когато за пореден път не се е случило с поредния патрньор.
И извинението е, че любов няма. Напротив, любов има – тя е слабостта и недостатъците , тя е искренноста , съкровените тайни , милите жестове и безбройните компромиси. Любовта не е това, което дават по филмите, любовта е реалността в живота, точно като работата – понякога трябва да работиш повече, да оставаш до късно, да помогнеш на колега, да понесеш отговорността от грешките си пред началника. Връзката между двама души е абсолютно същото преживяване.
Любовта може да бъде срещната на всяка възраст. Любовта има способността да се вмъква неочаквано между двама души. Любовта иска жертви, иска време, внимание, иска компромиси. Тя е като дете, а както знаем младите родители винаги изпитват притеснение дали ще се справят.
Е, ще се справят, само ако са заедно и научат и възпитат детето на искреност, честност и признание на грешките. Това е пътят към истинската любов – способността да бъдеш себе си, способността да се разкриеш и дори да се оставиш да бъдеш променен, защото както знаем, родителите постоянно се учат да бъдат родители.
Любовта винаги побеждава и изгражда успели личности, защото успелите личности имат поне един провал зад гърба си и много опити до постигането на успеха. Бъдете смели и отворете сърцата за недостатъците си, защото докато сте млади, характерът ви търпи промени, търпи и това да възпитате в себе си вярата в любовта, която след време ще предадете и на децата си.
Автор: Велина Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
