Решихме да ви припомним този вдъхновяващ текст, изпратен до нас. Прочетете. Помислете. И после - преосмислете.
"За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни" – индианска мъдрост
Всяко събитие, случка, среща, общуване с хора е съпроводено с емоции, чувства и вълнения. Всяко едно от тях е преживяване, натрупване на опит (професионален, личен и житейски).
Ежедневието е съпроводено с много „шум”. Много често неосъзнато оставаме твърде дълго в този шум. Шум, който изведнъж започва да натоварва, да пречи, да заглушава и замъглява сетивата. Шум, който напомня за кратка почивка, за нуждата от онова мълчание, от което всеки един има нужда.
Да се оставиш на Мълчанието и Тишината, в която имаш възможност да виждаш и да чуваш най-добре. Както след тежък физически труд и умора, организмът има нужда от много сън и почивка, така и Душата, емоциите, чувствата ни имат нужда от презареждане, от обновление, имат нужда от почивка, почивка в която всеки започва и прави онова пътуване към себе си.
Това пътуване е ценно, специално, откривателско, приключенско. Всичко в това пътуване е белязано със знаци, едни като отговори (които търсим и така не откриваме), други като нови усещания (които ни дават нови сили), други като решения( които ни помагат да довършим започнатото) и др.
Знаци, които ни помагат в собственото ни преоткриване. Идва момент, в който изведнъж започваме да си задаваме по-често въпроси от рода на "какво не е както трябва", "от какво имам нужда", "какво изпитвам", "удовлетворен ли съм от настоящата ситуация", "какво не ми достига", "от какви потребности имам нужда", "получавам ли ги", "какво не правя както трябва", "защо се забавят и зациклят нещата", "защо не получавам адекватно признание" и мн. др.?!
Ежедневието, което ни кара да бързаме и препускаме и на моменти ни задушава и отегчава с рутина и агресия в отношенията, всъщност ни подсказа, че имаме нужда от спирачка и почивка или бягство от „шума”.
Както се казва в една народна мъдрост, „утрото е по-мъдро от вечерта”, така и почивката, от която имаме нужда, идва да ни подсети, че бързането и препускането прекалено дълго ни отклоняват от разума и от добрата енергия.
Когато тя липсва или е ограничена, нещата просто не вървят, забавя се темпото, а всичко това ни действа подтискащо и демотивиращо.
В такъв момент единственото, от което имаме нужда, е уюта на Тишината, в която мълчанието ще свърши чудеса – ще дари със спокойствие, с което без да се напрягаме, ще излезем с онези отговори, решения, идеи, сили и вдъхновение, които са част и компоненти на успеха и които са катализатори на всяка нова дейност или идея.
Тишината зарежда, Тишината лекува и е най-приятното приключенско пътуване, в което се научваме да гледаме на себе си и света по различен начин-обновени, уверени и още по пораснали. В уюта на тишината и мълчанието, човек открива много нови, полезни и ценни неща.
Автор: Нади Карагьозова
Прочетете още:
Любов, ти си една голяма глупачка
Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".