Прошка. Една-единствена дума, а значи толкова много.
Една дума, а изисква толкова много усилия.
Една дума, която наранява или може би променя нещата към по-добро. Една дума, която променя съдби, руши стени и доста често събира сърца.
Всеки от нас има нужда от някой, който да го обича и разбира. Всеки от нас се нуждае от топлина и подкрепа в тежък момент.
Всеки от нас понякога има нужда от онази живителна сила - прошката, която да го върне към живот.
Казват, че не можеш да си благодарен, ако не простиш! Благодарността е важна и лесна, но прошката е преди нея и винаги е по-трудна. Помислете и кажете на себе си...
Бихте ли простили и непростимото?
Бихте ли простили предателството и обидата? Бихте ли преглътнали гордостта си и имате ли силата да продължите напред, искайки прошка? Трудно е, нали?
Ние, хората, сме едни несъвършени същества. Които грешат често, забързани в сивото ежедневие. Понякога правим неволни грешки, но винаги трябва да имаме силата да изречем: ”прости ми”.
Трябва да се научим да ценим това, което имаме, да обичаме живота и да показваме истинските си чувства без страх.
Трябва да се опитаме да не търсим перфектното и идеалното в даден човек, а да го приемем такъв, какъвто всъщност е - с всичките му недостатъци и грешки!
Всеки заслужава втори шанс. Всеки заслужава да бъде простен.
И всеки трябва да умее да прощава, защото прошката е единственото олицетворение на силата и добротата. Не вие, които сте простили и поискали прошка, сте слабите...
Слаби са тези, които са ви наранили, а след това не съжаляват за стореното. Може ли да се нарече човек този, който никога не е прощавал?
Разбира се, че не може.
Никой не е идеален, всеки прави грешки, но от чуждите най ни боли.
Всичко може да се обясни и всичко може да се прости.
Бъдете от хората, които прощават!
Защото тези, които не са сметнали за нужно да простят грешките на другите, са страхливци. Те нямат смелост да се изправят лице в лице с това, което ги е наранило веднъж...
И ти, който чакаш толкова много време и не намираш силата да се извиниш, направи го сега и ще видиш, че всичко ще се промени!
Прошката е признак на великодушие. На човечност. На доброта.
Когато простиш нещо на някого, доказваш на света, че си станал по-истински, по-достоен и по-смел човек. Да простиш е признак на човечност. Бъди човек.
Прости и да ти бъде простено, защото това е пътят, по който се завръщаме от отчуждението към сближаването, от омразата към любовта, от безразличието към прошката.
Прошката е велико нещо!
Прошката е личен избор, избор на сърцето, който върви срещу спонтанния инстинкт да се отвърне на зло със зло. Простете!
Автор: Лора Бачийска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
