Честит рожден ден, любими!
Това може да изглежда като евтин подарък за рождения ти ден, но не е. Има и друг. Просто сега е 9:54 ч., десетина дни преди големия 6-ти юни и искам думите, които ще ти кажа довечера, че отекнат в съзнанието си дълго. А винаги съм била почитател на думите и вярвам, че само написаното остава...
Не е трудно да съм вдъхновена, защото тази сутрин ме напрегръща и нацелува така силно, че цялата мириша на теб. Докато прибирам току-що изгладените ти ризи, си набавям още от твоя мирис, почти вълшебен, който е моето естествено средство за успоконие и убеждение, че всичко в този живот ще бъде наред.
Чудя се дали да ти кажа всички големи думи, които напират в мен. Понякога си мисля, че и двамата може да го караме по-полека с всички сериозни неща, които си казахме. От друга страна разбирам, че любовта ни се възпламени твърде бързо и силно, за да можем да държим езика си зад зъбите. Освен това и двамата вече сме се убедили колко е кратък животът – за кога да пазим този фойерверк от емоции, ако не знаем какво ни готви утрешният ден?
И ето ни тук сега, половин година по-късно бурни чувства, споделяне на един покрив, на едно легло, на една съдба, усещането е, че винаги е било така и че въобще не е имало дълги години преди това, в които не сме заспивали прегърнати. Винаги съм мислила, че любовта е експлозия в началото и после вече всичко се утаява, но така е с малките любови. Голямата протича по точно обратния начин – наслояват се вещества и микрочастици, едно по едно, малко по малко, и експлозията е някъде в края, отвъд старостта, когато любовта има толкова чудовищни размери, че едва я побираме в гърдите си.
Всеки ден си казвам, че няма как да те обичам все повече. Всеки следващ ден ми доказва, че греша.
Този текст трябва да има някаква история, нали? Нека да са 5 от хилядите причини да те обичам.
Например, че влизаш с мен във всеки музей на модерното изкуство, на джаза или каквото друго обичам, дори когато си уморен от часове ходене из новите градове, които посещаваме и си гладен, аз също, но искам да видя всичко навсякъде и като най-алчния за преживявания турист искам да ставаме в 7 сутринта и да спазваме точната ми програма по минути. Друг е въпросът, че не го правим, но гушкането с теб е твърде хубаво, за да ставам с присъщата ми бързина от леглото. Не съм виновна аз! Важното е, че въпреки всичко нещата винаги се случват по план и успяваме да извлечем най-доброто от всяко място или ситуация. Всичко е съвършено, когато сме двамата.
Обичам те и заради това колко вкусно готвиш. Мисля, че никога повече няма да се наслаждавам така на ресторантската храна, дори на тази от мама, след като съм опитала твоите знаменити специалитети и съм разбрала какво означава истински празник за небцето. Явно наистина тайната е човек да влага щипка любов в ястията, които приготвя, а съм убедена, че ти им слагаш много повече от една щипка. Всичко, което ти правиш, е любов.
Обичам те, когато ми се смееш, че съм ужасно зиморничав и дори сега, когато през май месец, съм с чорапи и жилетка у дома, завита с одеало всяка вечер, докато гледаме филм и, разбира се, с горещ чай до мен, който забравям да пия. Не е случайно, че кожата ми е така хладна, защото ние с теб си приличаме там, където трябва, а се различаваме и се допълваме за важните неща. Твоята топлина, която извира като от Съдбовния връх в Мордор, побеждава моята студенина.
Така както твоят оптимизъм винаги побеждава моето черногледство. Още една причина да те обичам.
Но най-важната причина е, че ти си това, което искам от живота. Ако можех да се върна в детските години, когато попълвахме лексикони и с приятелките ми се питахме какви момчета искаме, бих посочила всички качества, които ти притежаваш. Сигурна съм, че ако си пазих старите момичешки драсканици, бих намерила точно това, защото моето желание никога не се е променяло. Винаги съм искала едно и също от живота и съм го искала толкова дълго, че се беше превърнало в митологизъм, докато се срещнахме.
Момче, ти си точно това, за което мечтаех от дете и сега също не спирам да мечтая за любовта ти, защото знам, че всеки ден от съвместния живот на двама души е борба. Аз не се успокоявам с това, че съм те намерила, а напротив – ще полагам ежедневни усилия, за да заслужавам обичта и грижата, която ми даваш.
А междувременно ще те обичам по още много причини. Защото искаш да пътешестваме постоянно. Защото винаги ни се гледат едни и същи филми и ни се хапва една и съща храна. Защо дори мълчанието помежду ни може да бъде приятно, макар че рядко мълча и не познаваме толкова добре тишината... За това, че майка ти беше приготвила специално яйце за мен на Великден. За това, че баща ти питаше толкова пъти кога ще излъчат предаването, в което участвам.
За това, че когато ми закъсняваше, аз бях ужасно паникьосана и вече чувах в ушите си конниците на Апокалипсиса, а ти запази стоическо хладнокръвие и беше толкова спокоен, сякаш това, че не сме готови, не е по-важно от другото: че искаме да споделим живота си заедно. Обичам те и за това, че когато все пак ми дойде, бях още по-непоносима, но ти просто си над тези неща.
Искам да имам силата да направя всичко за теб. Да ти дам всяко нещо, от което се нуждаеш, така че никога нищо да не ти липсва. Искам да се омъжа за теб. Искам да имаме деца един ден. Искам да се видим с побелели коси и с дълбоки бръчки. Искам да се пенсионираме заедно и да зарежем всичко, за да пътешестваме там, където не сме били. Искам да се грижим един за друг в трудните моменти. В болест, в бедност или каквото ни е приготвил животът. И после заедно да си отидем от всичко преходно и материално в този живот, за да бъдем двамата и във вечността, ако след смъртта изобщо има нещо. Струва си да минем през всичко, защото, ако сме заедно, щастливите моменти ще бъдат много повече от трудните.
Благодаря ти за всеки ден, в който ми даваш любовта си. Благодаря ти за всеки път, в който си убивал паяците, от които ме е страх. Благодаря ти, че когато аз се плаша за нещо, от което и ти, запазваш самообладание, за да е единият от нас на себе си. Благодаря ти за всяка лека хобитова закуска. Благодаря ти за нещата, за които имам и пропускам да ти благодаря ежедневно.
Благодаря ти, че днешната дата е толкова голям празник и за мен.
Обичам те.
Честит рожден ден!
Автор: Катя Димитрова
