Припомняме ви една любима статия от читател в рубриката Из Edna@:
Здравейте,
Много харесвам текстовете, които публикувате в Из edna@. Те доказват, че в България има много талантливи и чувствителни хора и това много ме радва. Реших и аз да ви изпратя нещо свое. Това са мои размисли върху забързания ни живот, нещо, върху което често разсъждавам.
Поздрави,
Христина
***
Все бързаме!
Бързаме да пораснем, за да не ни казват вече мама и татко какво да правим. Не се замисляме (защото сме малки още), че това е най- хубавото време от живота ни, когато мама и татко се грижат за нас.
Бързаме да напуснем родния дом и родителите си, за да сме самостоятелни и да правим каквото ние решим. Не осъзнаваме обаче, че след време родителите ни ще ни липсват до болка, ще ни липсва съветa им и силното им рамо.
Бързаме да срещнем Него/Нея от страх да не останем сами. И от бързане пропускаме толкова стойностни (и не дотам) връзки и приятелства, че в много случаи правим грешки. (Благодаря на Бог, че аз не сбърках тук!)
Бързаме за автобуса или за работа, че ако закъснеем... И ако закъснеем – какво? Нима рискът от автомобилна катастрофа, злобното държание в градския транспорт и по улиците оправдават това бързане?
Бързаме да купим подарък, ей така набързо, някакъв, без смисъл и съдържание, защото нямаме време да мислим или да обикаляме по магазините. Щом не влагаме част от себе си, от сърцето си, в този подарък, щом не влагаме някакъв смисъл в него, защо изобщо го купуваме – той не е докоснал нас, няма да докосне и получателя си.
Бързаме да приберем детето от градината, отказвайки да поиграем с него на детската площадка, защото имаме много работа в къщи – трябва да готвим, да чистим, да поправяме нещо, да ходим някъде... все имаме да правим нещо. След време, когато детето ни порасне, сами ще молим за вниманието му и всеки допир и контакт до него ще ни е свиден и скъп.
Бързаме... бързаме... бързаме...!
От бързане нямаме време да живеем!
От бързане не можем да усетим сладостта от живота! От бързане не можем да усетим и горчивината, за да я осъзнаем и превъзмогнем!
И след всичко това не осъзнаваме, че бързаме към... смъртта!
Не бързайте, мили мои!
Осмислете живота си с онези малки, но много важни неща!
Насладете му се мнооооого бавно, капка по капка, като на хубаво, отлежало вино – оставете го да облее устата ви, да погали небцето ви, да докосне всичките ви сетива...
Не бързайте!
Автор: Христина Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
