Време ми е да се завърна – дали по пантофи в тиха нощ или с гръм и трясък в светъл ден, предстои ми да реша. Но какво ли, защо да не е с гръм и трясък!? Типично в мой стил!
Тихото вече не върши работа. Всички са глухи и слепи. Чува се само трясъкът, и дълго след това ехото остава да кънти.
Нямаше ме за малко, трябваше да ревизирам – хора, случки и места. Много вървях – най-вече в мисли, спомени и възприятия. Показвах се и скривах се, плачех тихо и крещях без глас. Търсех Бога в мен и хората, не спирах да се лутам, гневях се и прощавах.
Близо бях и пак се отдалечавах, тръгвах пак на дълъг път към себе си, опитвайки се другите да разбера. Казах си – различни сме, не сме едно! Но грешката бе поправена – с пот и със сълзи. Едно сме и все страдаме – защото един друг се нараняваме. Правилото трудно схващаме, за гушите се хващаме и в битката изгубваме се. Един друг и себе си.
Едно сме и боли те, защото на мене си посегнал. Разгневих ти се – и продължи да ме боли. Всичко вече отдавна е казано, нищо не се е променило. Само дето ние не разбираме и от остра болка се превиваме. Гърбът на се е превил от носене на наши и чужди товари, които без да смъкваме, нови продължаваме да трупаме. Боли и с болката вървим. Толкова сме свикнали със нея, че само ако за миг поспре, си казваме – не се чувствам много добре.
А всъщност къде беше истината. В това да кажа: „Бъди благословен!“ и „Желая ти щастие!“ В усмивката и любимата песен, във вкусната салата и в капката дъжд, в очите на дете и в лудия смях. Ей така, защото искам да празнувам! Денят, минутата, секундата, слънцето, водата, пеперудата, детето, мъжа.. Живота!
Ще танцувам и пея, в битки няма да живея. Аз не съм боксова круша или кошче, а съм едно сладко бонбонче – малко люто, но толкова вкусно. Ако си върл – ще съм ти люта, но ако си благ – съм много сладка. Както към мене пристъпиш, тъй да ти бъде!
И затова ще танцувам. С цяло гърло ще пея. Ще бъда добра и ще се карам, ще крещя, ще плача. Ще съм дете, майка, приятел, любима, страшна, мила, добра, пленителна, красива, с размазан грим, принцеса и пепеляшка. Такава, каквато съм!
Аааа, щях да забравя: на който не му харесва – прав му път и желая му щастие!
Автор: Бонка Царева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
