1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!
В разгара на баловете отброяването от 1 до 12 връща всички нас завършилите преди броени години към емоциите на собствените ни тържества.
Днес в Деня на славянската писменост и култура станах част от един вълнуващ и незабравим празник в гр. Божурище.
Преди броени часове удари последният училищен звънец за 23 млади, борбени и упорити млади българи в училището „Летец Христо Топракчиев”.
Човек не може да остане безразличен към пламъка в очите на тези прекрасни деца, които поемат по своя път. Потопени в празнична атмосфера, с много настроение и спазвайки традициите по предаване на училищната светиня, всички присъстващи се изпълнихме с гордост, че сме българи.
Приветствия към завършващите бяха отправени от високопоставени гости.
Имаше една жена, за която този ден беше особен сантиментален. Тя изпращаше своя любим випуск 2017, като знаеше, че през последните 6 години е оставила частица от себе си във всеки един от тях.
Класната на 12 А г-жа Пепа Димитрова не скри сълзите и вълнението си, докато подаряваше индивидуалните изненади на своите възпитаници.
Откровените й думи трогнаха зрелостниците, родителите и всички присъстващи. Тя им даде последния урок, а именно: „Да вярват в доброто, да вярват в хората и най-вече да вярват в себе си така, както тя вярва в тях”.
Нека тези млади хора следват мечтите си и никога да не забравят, че съдбата обича смелите. А ние обичаме всички тези учители, които са наше вдъхновение дори и години след нашето завършване.
Честит 24-ти май!
Автор: Михаела Маркова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
