В днешно време да плачеш се смята за проява на слабост. Когато на edna жена ѝ предстои излизане, тя бърза да заличи следите от сълзите, а именно подпухналите очи, зачервения като чери домат нос, влажните мигли, с различен тип козметика - пудра, спирала, сенки, очна линия…
Всяка от нас поне веднъж е слагала тази „маска“ на красивото лице и безгрижния ум пред другите хора, за да се защити от нападателни въпроси като „Какво ти има?“, „Плакала ли си?“, „Защо изглеждаш толкова ужасно?“, които още повече влошават ситуацията и карат от очите ни отново да потече горчив водопад.
За мен плачът е сила. Това е знакът, който показва, че нещо не ни е наред. Той е задействалата се аларма в душата, когато някой открадне частица от нас. Плачът можем да го сравним и със зов за помощ. Помощ с това отново да намерим изгубеното и откраднатото, за да можем да го върнем на мястото му и така да подредим пъзела в мислите си, за да възстановим първоначалната хармония.
Днес, докато чаках своя ред на опашката в малка аптека, жената пред мен се обърна към аптекарката с думите: „Имате ли нещо успокоително, синът ми е в много тежка депресия, казва ми, че не може да си събере мислите, повтаря само как иска да се самоубие.“
Настръхнах цялата. „А той плаче ли, проявява ли агресия?“, пита фармацевтката, като почна да рови в склада. „Нито плаче, нито нищо. Не може и да спи.“
Излязох навън със смесено чувство на тъга и състрадание към това, което преживява edna майка. Много е болезнено да знаеш, че детето ти страда, а ти си нямаш представа как да му помогнеш и се страхуваш да не го объркаш още повече с психиатри, успокоителни или просто думи.
Замислих се и стигнах до извода, че не е хубаво да сдържаш негативните си чувства и мисли прекалено дълго време, защото вреди както на теб, така и на тези, които те обичат. Всеки път когато нещо не ми е наред, баща ми ми повтаря: „ Поплачи си, да ти мине.“, а мама ме прегръща и винаги успява да ме утеши.
За това са близките хора - да си споделяте взаимно каквото ви е „в сърцето и в душата“.
Аз съм от тези типове хора, които предпочитат да прикрият проблемите си, като по този начин да се опитат сами да ги отстранят. Въпреки горделивостта ми, с въздишка ще призная, че понякога не това е начинът да се бориш с демоните, които те тормозят и това ти личи по изморения вид, празния поглед, бездействието, раздразнението или безразличието към всичко случващо се.
Връщам се на увода си, като вече имам ясна представа за това „що е плач“. Ами, в никакъв случай не е слабост. Идването ни на този свят е съпътствано с нашето проплакване, когато белите ни дробове за първи път се изпълват с въздух. Това показва, че щом плачем, значи сме живи, а няма по-голяма сила от това да виждаш, дишаш, чуваш, чувстваш, живееш…
Автор: Кристина Христова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
