(Провокирано от текстовете "Търсят се мъже" и "Мъж се намери да отговори", бел.авт)
На 8 февруари моите баба и дядо имат годишнина от сватбата.
Точно 72 години семеен живот! Звучи невероятно, нали?Невероятно е, но е истина!
Оженили са се рано – баба на 17, а дядо на 18, но никога не съм ги чула да се оплакват, че “ не са си поживели“, напротив. Казват, че заедно по-лесно са преодолели трудностите. А те, трудностите, са били много!
Моят дядо е най–малкият от петима братя. Всички вече са били женени и семейството е било голямо.
Сватбата им е била през 1944. Война! Всичките братя на дядо са били на фронта и той, като най – малък, е трябвало да остане и да се грижи за цялото семейство.
През септември '45-та стават родители. Но това е само началото на проблемите. Баба получава усложнения от раждането и едва не умира, същото става и с бебето.
С много усилия, търпение и молитви успяват да спасят детето, което на 3 месеца е тежало 1 кг!
След две години се ражда и баща ми, който на 10 години се разболява от „коремен тиф“. Казват им, че от 100 болни деца оцелява само 1! Но тяхното дете оживява!
След това идват болестите на дядо – хепатит, воден плеврит, тромбофлебит, рак. И всеки път е бил на ръба между живота и смъртта! И всеки път успява да победи! Но през цялото време има „гръб“, на който да се облегне – съпругата му.
Постигнали са много – къща, пълна с обич и деца – син и дъщеря, четирима внуци и 7 правнуци!
И до днес са заедно, един до друг. Дядо е „силният“, но когато баба иска нещо, винаги успява да го получи.
Всички много ги обичаме и им се радваме! Разговорите с тях са уроци за живота и за силата на истинското семейството! Защото там, където има „НИЕ“, всичко е възможно! И чудеса се случват всеки ден!
Автор: Екатерина Дадачева
Моето семейство е моята крепост
"Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност"
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".