Да, вярно - лято е, защо да си разваляме доброто настроение? Но аз наистина нямам такова, след като си пусна вечер новините вкъщи. Да, моята тъга за съдбата на моя народ е истинска и може да се види в очите ми, които плачат, щом гледам репортажите за Мизия. Но тя личи и в гневното ми сърце – в каква държава живеем, дали проблемът е в обществото ни или пък единствено природата и даже самият Господ Бог са виновни за всичко?
Не, причината въобще не е в нивото на реките, изсичането на дърветата, или пък в този "пакостник", проливния дъжд. И, да - всичко е розово, няма страшно, всичко си е отново и за пореден път - "в реда нещата"!
Да, ама не, нали? Позната до болка култова реплика, сякаш по-актуална с всеки изминал ден у нас. Намерената риба под срутените и толкова наводнени домове на хората, останали вече само с по една риза на гърба си, дава ясни индикации, че са виновни неправомерно и безстопанствено изпусканите язовири. А на бедните хора, това им е отнело, откраднало, съсипало, или както трябва точно да го наречем, всичко друго.
Апелирам да се прекрати с това ужасно престъпление! Нека незабавно всички язовири да бъдат изпуснати, да се вземат спешни мерки, за да се пресече това невероятно по размерите си злодеяние. Това е редно да се направи, ако наистина живеем в онази България. Онази България, за която героите ни умираха, народът ни страдаше, а всички ние – мечтаехме да доживеем най-после.
А народът е вече толкова много лъган, че не вярва на абсолютно никой. Но нещо повече – не само, че не вярва, а загубва само за ден всичко, което е имал - близките си, загубили домовете си, цялата си покъщнина, здравето си, бъдещето си.
Стига с тези лъжи!
Жестокото време, в което за почтеността пише само в книгите, а тя определено е екзотична чуждица в нашия житейски механизъм, непозната за българската ни реалност. Една наистина безкрайно тъжна родна реалност, в която добрите хора срещаме все по-рядко, а за другите мислим само тогава, когато има изгода и за самите нас.
Затова питам – докога трябва да търпим всичко това?
Автор: Стела Василева Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".